Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Алхимикът от Сенките [bg]
Алхимикът от Сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Алхимикът от Сенките [bg]

Электронная книга - «Алхимикът от Сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. „Алхимикът от Сенките“ е втората книга от трилогията „Остриетата на Кардинала“ на френския автор Пиер Певел. През неговия поглед се завръщаме във вечно будния Париж през XVII век, където магията, макар и рядко срещана, определено съществува; също така присъствието на драконите, което малко или повече се смята за нещо напълно нормално. За да се справи с надигащата се заплаха, кардинал Ришельо свиква своите най-доверени мъже: Остриетата на Кардинала, предвождани от капитан Ла Фарг. Шестима мъже и една жена, притежаващи изключителни способности и готови да жертват живота си по негово нареждане. Спасили Франция веднъж, кардиналът разчита на тях да го направят отново. Когато Ла Фарг чува слуховете за красива и смъртоносна италианска шпионка, твърдяща, че притежава ценна информация, той решава да се отзове. Когато тайнствената италианка моли кардинал Ришельо за убежище преди да проговори, Ла Фарг е готов да го обмисли. Защото тя може да назове техния враг. Срещу тях се изправя несравнимо опасен и неуловим манипулатор, коварен като самия Ришельо: Алхимикът в сянка.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 120
Перейти на страницу:

Ленкур се приближи към него и също погледна навън.

— Кардиналът чака на седлото — рече той. — Другите двама са благородници от свитата му. Срещал съм ги в Кардиналския дворец.

— Значи Рошфор го няма — отбеляза Ла Фарг.

Носейки гордо рапирата си „Папенхаймер“ той беше облечен както обикновено с дреха от черна кожа, без ръкави, нахлузена върху червен дублет, същия на цвят като ешарфа, който пристягаше кръста му. Бялата му брада беше добре оформена. Но лицето му беше в белези — по него бяха останали следи от битката в Лисичарника и от злощастното му падане отвисоко. Цялото тяло го болеше.

— Да — потвърди Ленкур. — Без Рошфор са.

— Двамата с него служим на един господар. Но се чувствам по-добре, когато зная къде е и с какво се занимава. Той прилича на бясно куче, което човек не би желал да обикаля около градината му…

Арно дьо Ленкур потвърди казаното, след това обърна глава към Сен Люк, когато той заяви:

— Може би Рошфор е много зает с Италианката…

Мелезът се беше изтегнал на леглото, в сянката, настрана от останалите трима. Неподвижен, с нахлупена над очите шапка и скръстени на гърдите пръсти, до този момент сякаш дремеше. Щом Ленкур и Алмадес придружаваха Ла Фарг, неговото присъствие не беше необходимо и той знаеше това. Но Кардиналът специално пожела да присъства и той. Неизвестно защо.

При споменаването на италианската шпионка, Ла Фарг изрази несигурността си.

Остриетата нямаха новини от Алесандра, откакто Сен Люк я залови. След това тя беше отведена в Бастилията, после — тайно преместена другаде. Така че, ако господин Дьо Лафмас продължаваше да я разпитва, това не се случваше в „Шатле“.

— Бъдете сигурни — каза Ленкур изключително сериозно, — че Италианката не е прекарала повече от две-три нощи в една и съща килия. Щом Кардиналът ви държи в неведение за мястото, където е затворена, то най-вероятно причината е, че не е затворена никъде…

Сен Люк живо се изправи и седна на ръба на леглото.

— Значи, предполагате, че е освободена? — учуди се той и повдигна кръглите очила на носа си.

— Казвам, че не бих се изненадал да науча…

— Но как, по дяволите?

Ленкур безпомощно повдигна рамене и рече:

— Италианката никога не играе карта, ако не държи още по-силна в ръкава си. Завръщайки се в Париж, след като се измъкна от нападението на драките, тя знаеше, че рискува отново да бъде арестувана. Съмнявам се, че не е взела предпазни мерки.

Ла Фарг и Сен Люк размениха погледи, докато бившият шпионин на Кардинала се зарея в мислите си. Алмадес продължаваше безмълвно да следи какво става в двора.

— Влизат — обяви той.

След това погледна към хоризонта, където се събираха облаци, по-тъмни от нощта. Видя в далечината първите светкавици от бурята, която в този момент се стоварваше над Париж.

* * *

Надвесен през прозореца на третия етаж, Марсиак изви тяло, за да изложи лицето си на благодатния дъжд, който, след дълга засуха, се изливаше над столицата. Със затворени клепачи, той се усмихваше и дишаше с пълни дробове. Вятърът, който духаше, и мълниите, които трещяха, изобщо не го притесняваха.

— Господи Боже, колко е хубаво! — възкликна той. — Понякога няма нищо по-прекрасно от бурята…

— Силно казано — възрази му Анес и като го хвана за яката, го дръпна вътре. — Ако обичаш, не се показвай толкова…

Тя затвори прозореца.

— Не се безпокой — рече гасконецът и изтри лицето си с ръка. — Ханджията ми каза, че нашият човек няма да се върне преди полунощ.

Той беше целият мокър, разгърден и щастлив.

— Откъде знае? — поинтересува се баронеса Дьо Водрьой.

Марсиак безпомощно присви рамене.

— Не се сетих да го питам — призна той. — Но изглеждаше абсолютно сигурен…

Анес вдигна очи към небето и погледна умолително нагоре. Беше облечена като ездачка — ботуши, панталони до коленете, бяла риза, стегнат корсет от червена кожа, — а буйните ѝ черни коси бяха привързани с дълга панделка. На кръста ѝ висеше рапира, чиято елегантност често беше причинявала гибелни изненади.

Изтрещя мълния и стъклата на прозорците потрепериха, а носещата конструкция едва не се разклати. Намираха се непосредствено под таванското помещение.

— И освен това — настоя гасконецът, — нали Балардийо бди долу на улицата?

Младата жена трябваше да се съгласи:

— Така е. Балардийо стои на пост… Слушай, да си изпълним задачата и бързо да се връщаме в двореца, искаш ли? Впрочем вече трябваше да сме свършили.

— Добре, госпожо баронесо.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)