Левиатан [bg]

— Значи трябва да съм благодарен за съществуването си на липсата ви на убедителност.

— Няма защо. — Волгер се поклони официално. — Но трябва да разберете, Алек, ние просто се опитвахме да предотвратим разрива между баща ви и чичо му. Наследникът на една империя не може просто да се ожени за онази, която му харесва. Баща ви очевидно нямаше намерение да ни послуша и затова най-доброто нещо, което можехме да направим, бе компромисът — неофициален брак.

— Много любезен начин да го наречете. — Официалният термин бе морганатичен брак, което винаги му бе звучало като някаква болест.

— Но винаги има начин да се уредят подобни договорни отношения — продължи Волгер.

Алек кимна бавно и си припомни обещанията на родителите си.

— Татко винаги казваше, че Франц Йозеф ще се предаде в крайна сметка. Явно не е осъзнавал колко много императорът мразеше майка ми.

— Не разбираше, наистина. Но баща ви осъзнаваше нещо много по-важно, а то беше, че един обикновен император няма последната дума по тези въпроси.

Алек погледна към Волгер.

— Какво искате да кажете?

— По време на онова пътуване преди две лета ние не просто обикаляхме стари замъци. Отидохме в Рим.

— Нарочно ли говорите така объркано, графе?

— Забравяте ли фамилната си история, Алек? Преди съществуването на Австро-Унгария, кои са били Хапсбургите?

— Владетелите на Свещената Римска империя — издекламира послушно Алек. — От 1452-ра до 1806-та. Но какво общо има това с родителите ми?

— Кой е коронясвал императорите на Свещения Рим? Чие слово ги е превръщало в кралски особи?

Алек присви очи.

— Да не би да ми казвате, графе, че сте се срещнали с Папата?

— Баща ви се срещна с него. — Волгер извади един кожен калъф за свитък от джоба на кожуха си. — Резултатът бе това разрешение — узаконяване на брака на родителите ви. Само при едно условие — ако баща ви запази това в тайна до смъртта на стария император.

Алек се вторачи в калъфа. Кожата бе красиво обработена, украсена с кръстосаните ключове на папския печат. Но дори и така изглеждаше прекалено малък, за да може да предизвика толкова големи промени.

— Сигурно се шегувате.

— Подписан е пред свидетели и е подпечатан с олово. С волята на небесата този документ ви посочва за наследник на баща ви. — Волгер се усмихна. — Доста по-впечатляващо от няколко златни кюлчета, нали?

— Един документ ми дава цяла империя? Не ви вярвам.

— Можете да го прочетете, ако желаете. В крайна сметка латинският ви е по-добър от моя.

Алек се извърна, стиснал здраво парапета. Едно остро ръбче от счупен камък се впи в пръстите му. Изведнъж стана прекалено трудно да диша.

— Но… всичко това се е случило преди две години? Защо татко не ми каза нищо?

Волгер изсумтя.

— Александър, не поверявате най-голямата тайна на империята на едно нищо и никакво момче.

Нищо и никакво момче… Лунната светлина върху снега внезапно стана прекалено ярка и Алек стисна очи, чувствайки как нишката на целия му живот се разплита вътре в него. Винаги бе неканен гост в собствения си дом, а баща му не беше в състояние да му остави каквото и да било; далечните му роднини мечтаеха никога да не се бе раждал. Дори майка му — самата тя бе причината за всичко това. Тя му бе коствала цяла империя и някъде много дълбоко този факт винаги бе стоял помежду им.