Левиатан [bg]

Един самолет се носеше с рев право към носа. Дерин се хвърли надолу и се приземи с удар върху една изпаднала на пода стреличка. Основното оръдие изстреля един залп и тя усети свистенето на снарядите над главата си. Няколко стреснати прилепа литнаха нагоре, изпречвайки се на пътя на снарядите.

Дерин вдигна очи. Въздушното оръдие на Левиатан беше ударило целта си. Самолетът се разтресе, а двигателят му се задави. После се усука във въздуха и започна да се върти безконтролно, смачкан като хартийка в гигантска ръка.

От гърба на въздушния звяр се надигнаха приветствени викове, но г-н Ригби не спря, за да се радва. Скочи на крака и на бегом приближи Нюкърк, връзвайки обезопасителните им въжета.

— Хайде, Шарп! — извика. — Ела да се вържеш! Продължаваме напред.

Дерин скочи и хукна след него, връзвайки своето въже към това на Нюкърк. Старшият ги поведе от дорсалната ос към наклона на носа. Последните няколко стотици прилепа винаги се криеха в гнездата, а точно тази вечер Левиатан имаше нужда от всичките си зверчета.

Кожата на носа беше по-здрава от тази на фланга — беше проектирана да преминава без проблеми през бури и вихрушки. Ботушите на Дерин се плъзгаха по твърдата повърхност, а тежката торба с храна нарушаваше равновесието й. Преглътна — въжетата и такелажните върви тук на челото на въздушния звяр бяха малко и доста отдалечени едно от друго.

Наклонът ставаше все по-стръмен. Съвсем скоро Дерин вече можеше да види дори предпазителите, поставени пред очите на кита, които не му позволяваха да се разсейва и да става мишена на вражески куршуми.

Друг самолет ревеше под тях, а картечницата му стреляше по двигателя на левия борд. Звукът от разкъсан метал кънтеше из студения въздух. В отговор на това, подир самолета се спуснаха две светлини, изпълнени с тъмни пърхащи форми…

Дерин гледаше ужасена. Екипите по прожекторите не си бяха направили труда да оцветят светлините в червено, което бе сигнал за прилепите да освободят флашетите. Водеха ятото точно на пътя на самолета на Машинистите. Самите прилепи не бяха особено тежки, но металните стрелички в стомасите им бяха достатъчно, за да разпердушинят машината на парченца. Ужасяващите крясъци на бедните мъници се носеха над шума на разбитите двигатели и разцепващите се крила.

Докато наблюдаваше как самолетът пада, Дерин се подхлъзна. Земята под нея се раздвижи.

— Спускаме се, момчета! — извика г-н Ригби. — Хванете се за нещо!

Покритите със сняг планини отпред се наклониха, а стомахът на Дерин се сви. Корабът никога не се бе спускал толкова бързо до този момент! Тя падна по гръб, а пръстите й се опитаха да се хванат за нещо. Торбата с храна се търкулна по наклона, разпилявайки смокини и флашетни стрелички в нощното небе.

Тя все още се плъзгаше… падаше.

След това осигурителното въже внезапно се изпъна и Дерин спря да пада. Погледна нагоре и забеляза, че Нюкърк и Ригби се бяха настанили в кухината с гнездата, а около главите им кръжаха прилепи.