Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 109
Перейти на страницу:

Как бе възможно адът, който бе определял целия му живот досега, да изчезне така внезапно?

Отговорът бе, че не бе изчезнал. Празнината все още, го изпълваше.

— Прекалено късно е — рече. — Родителите ми са мъртви.

— Което ви нарежда като пръв претендент за трона. — Графът вдигна рамене. — Прачичо ви може би не знае за наличието на това писмо, но това не променя закона.

Никой не знае за него! — извика Алек.

— Искрено ми се иска да беше така. Но вие сам видяхте колко целенасочено ни преследваха. Германците трябва да са разбрали някак. — Графът бавно поклати глава. — Предполагам, че Рим е пълен с шпиони.

Алек взе калъфа и сви юмрук около него.

— Значи това ще да е причината за това, че родителите ми бяха… — За миг му се прищя да го хвърли от бойниците.

— Това не е вярно, Алек. Баща ви бе убит, защото бе човек на мира, а германците искаха война. Вие просто сте последица, за която трябва да се погрижат.

Алек си пое дълбоко въздух, опитвайки се да се вмести някак в тази нова реалност. Всичко, което се бе случило през последните две години — всички планове на баща му, трябваше да се преразгледат през призмата на това.

Странно, но най-много го тревожеше една съвсем дребна подробност.

— През цялото това време, Волгер, вие се държахте с мен като с…

— Със сина на една придворна дама? — усмихна се Волгер. — Необходимата заблуда.

— Моите поздравления — отвърна Алек с бавен и равен тон. — Бяхте много убедителен.

— Аз съм ваш покорен слуга — Волгер пое ръката на Алек в своите и се поклони. — А вие доказахте, че сте достоен за името на баща си.

Алек се отдръпна.

— И какво ще правим с това… парче хартия? Как ще уведомим за това хората?

— Няма да ги уведомяваме — отвърна Волгер. — Ще спазим обещанието на баща ви и няма да кажем нищо, докато не почине императорът. Той е възрастен човек, Алек.

— Но докато ние се крием, войната продължава.

— Боя се, че е така.

Алек се извърна. Мразовитият вятър все още духаше в лицето му, но той едва го усещаше. Беше прекарал целия си живот в мечти за империя, но никога не бе осъзнавал, че цената за това може да е толкова висока. Не само родителите му, а и самата война.

Спомни си войника, който беше убил. През следващите години щеше да има още хиляди убити — десетки хиляди. А той нямаше да може да стори нищо, освен да се крие тук в снега, стиснал парченце хартия.

Тази мразовита пустош бе неговото царство сега.

— Алек — повика го меко Волгер, хващайки ръката му. — Чуйте…

— Мисля, че чух достатъчно за една вечер, графе.

— Не, чуйте. Чувате ли това?

Алек се вторачи в мъжа, после въздъхна и отново затвори очи. Чуваше се как Бауер цепи дърва, чуваше се воят на вятъра, пукането на металните части на Бурехода, които се охлаждаха след прехода. И някъде на ръба на тази картина… тътенът на двигатели.

Ококори очи.

— Самолети?

Волгер поклати глава.

— Не и на тази височина. — Наведе се над парапета и огледа долината, докато си мърмореше под нос. — Не може да са ни проследили. Просто не е възможно.

Но Алек бе сигурен, че звукът идва от въздуха. Присви очи срещу ледения вятър, докато най-после не забеляза нещо, което приемаше все по-ясни форми в лунното небе. Но онова, което виждаше, нямаше никакъв смисъл.

Беше огромно — като дредноут, носещ се във въздуха.

Двадесет и две

— Това е цепелин! — извика Алек. — Открили са ни!

Графът погледна нагоре.

— Въздухоплавателен съд е, няма съмнение. Но никак не ми звучи като цепелин.

Алек се намръщи, заслушан напрегнато. Други шумове — колебливи и нелепи, се дочуваха над далечния тътен на двигателите — писъци, свирки, цвърчене — като менажерия, пусната на свобода.

На кораба му липсваше и симетрията на цепелина — предната част бе доста по-голяма от задната, а повърхността бе неравна и нашарена в различни цветове. Облаци от малки крилати форми пърхаха около него, а кожата му светеше с неземно зеленикаво сияние.

И тогава Алек забеляза грамадните очи…

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)