Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Да, ти си доста опитна и можеш да раздаваш съвети, Кейси — ядосано отвърна Кейт. — Нали успя да отнемеш Деър от братовчедка ми Мърси и живя с него, докато той все още бе женен за нея. Не можеш да отречеш, че Брендън е бил заченат още докато Деър е бил съпруг на Мърси. Да не говорим за това, че си убила и човек в Англия.
Кейси бе направо съкрушена. Нямаше и представа, че Кейт така силно я ненавижда. Смяташе, че отдавна са преминали този етап в отношенията си.
Като видя пребледнялото й лице, Кейт съжали за жестоките си думи. Би си ги взела обратно, ако това беше възможно.
— Съжалявам, Кейси, бе наистина жестоко от моя страна…
— Не, Кейт, аз би трябвало да съжалявам за това, че имаш такова мнение за мен. Много бих искала един ден да научиш цялата истина за мен, Деър и Мърси. Но това няма да стане днес. Все още не си готова да я чуеш, пък и не е в моя стил да говоря лоши неща за умрели. Но все пак се надявам, че когато ти разкажа всичко, ти ще ни разбереш правилно, мен и Деър, и ще можеш да ни простиш, ако продължаваш да мислиш, че сме били несправедливи към Мърси. Но да оставим това сега — дойдох при теб заради Робин. Нима искаш да прекараш сама остатъка от живота си? Помисли добре за това. Сигурно не те е зарадвал дори и фактът, че Робин е избран за магистрат от губернатора Маккери.
— Аз… аз въобще не съм знаела — смаяно отвърна Кейт.
Кейси не остана още дълго, тръгна си с дълбокото убеждение, че не е успяла да постигне нищо.
Но Кейт дълго размишлява върху думите й. Мислите й все още се въртяха около разговора, когато Робин се прибра тази вечер навреме за вечеря. Той седна срещу нея, изумително красив в светлобежовия си панталон и бялата си риза, небрежно разкопчана отпред. Изпита нежна тръпка, когато очите му потърсиха нейните през масата. Колкото и да не й се искаше, не можеше да не признае, че помежду им съществуваше някакво чувство, както бе невъзможно и да отрече, че Робин Флетчър е истински мъж — такъв, какъвто не бе срещала досега и едва ли щеше да срещне в бъдеще.
Точно затова се страхуваше от него. Когато беше с него, тя просто загубваше ума си, волята си и всичко, което я правеше именно тази Кейт Маккензи. Всичко това се заменяше единствено с нуждата да усеща ласките на ръцете му, прегръдките му и трескавото му желание, което я караше да забрави всичко на този свят и да копнее само за удоволствието, което той й носеше. Той беше Сатаната, изпратен да открадне душата й и тя бе твърдо решена да му се противопостави.
Освен това Кейт не искаше мъж, който обича друга жена.
— Изглеждаш прекрасно тази вечер — обади се Робин, за да разчупи потискащата тишина.
— Аз… благодаря ти. Нещо специално ли има, че се прибра толкова рано?
— Да, утре отивам в Сидни и исках да ти кажа довиждане.
— Колко ще останеш?
— Една-две седмици — сви рамене той. После я изгледа изпитателно. — Кейси идва ли днес?
Кейт кимна с глава.
— Защо не си ми казал, че си определен за магистрат?
— Нима това те интересува — в гласа му имаше толкова горчивина, че Кейт ясно осъзна колко силно го бе наранила.
— Това е такава чест — подхвана тя. — Би трябвало да си много доволен.
— Да, разбира се. Затова отивам и в Сидни утре. Получих съобщение, че губернаторът Маккери иска лично да ме информира за решението. Искаш ли да дойдеш и ти?
— Аз… не, не мисля. Някой трябва да остане тук и да се грижи за всичко.
Толкова й се искаше да каже да, че изпита истинска болка, като се чу да изговаря точно обратните думи.
На устните на Робин се появи горчива усмивка. Явно посещението на Кейси не е помогнало да се промени отношението на Кейт към него. Тя бе все така упорита и дистанцирана от него.
— Както искаш. Може да се наложи да остана и по-дълго, ако Маккери има нужда веднага от мен.
— Разбирам.
— Деър ми разказа, че групи от заселници, заедно със семействата си, стадата и покъщнината си вече са тръгнали отвъд Сините планини. Пътят е все още почти неоформен, но от двете страни на планината работят затворници и са понаправили нещо. А хората бързат да преминат оттатък. Казват, че там има неограничено количество земя, а чух също така, че по време на строителството на пътя са открили и злато. Разбира се, то е собственост на правителството. От другата страна на планината вече се създава селище, наречено Батърст.
Кейт го слушаше с интерес. Тя просто не можеше да си представи необятността на Австралия, познаваше само Ню Саут Уейлс, с неговите мащаби петдесет на сто и петдесет мили.
— Това е наистина прекрасна възможност за всички, които искат да започнат нов живот.
— Да — съгласи се Робин и като не намираше какво повече да каже, замълча. После я погледна и попита: — Какво още ти каза Кейси?