Колекционерите [The Collectors - bg]

Два часа по-късно четирийсет милиона долара бяха преведени по електронен път от казино „Помпей“. Първият имейл на Тони до оперативния център на казиното съдържаше един специален спайуеър, който му осигури пълен достъп до компютърната система на Багър. С негова помощ младежът промени кодовете на програмата им за електронни преводи, като едновременно с това държеше под наблюдение всички останали операции.

Трите предишни превода бяха насочени в сметката в Първа карибска банка, но четирийсетте милиона автоматично промениха получателя си и заминаха в друга чуждестранна банка — директно в сметка на името на Анабел Конрой. Хората на Багър щяха да получат фалшива електронна разписка за пристигането на парите в карибската банка, но нито цент от тях нямаше да се върне в „Помпей“. Мисията на Анабел имаше за главна цел проникването в компютърната система на казиното и след като това стана факт, тя бе позлатена в буквалния смисъл на думата. Остана й само да изиграе ролята си както трябва, подхранвайки едновременно алчността и похотта на Багър. Стори го по съвършен начин, мечта за всеки измамник: като предостави възможност на жертвата сама да предложи измамата, която щеше да я погребе.

В този същия час четири дни по-късно парите нямаше да се върнат и Багър щеше да прояви първите признаци на нервност. След още един час щеше да се появи и неприятното присвиване в стомаха му, а малко по-късно и желанието му да се гръмне. Но в този момент Анабел и екипът й щяха да са много далеч, в уютната компания на повече от четирийсет и един милиона долара, освободени от данъци.

Това със сигурност означаваше, че Анабел Конрой щеше да бъде една много богата жена. Спокойно можеше да си купи яхта, да обърне гръб на безкрайния низ от измами и до края на живота си да плава накъдето й видят очите. Но докато крачеше към луксозния хотелски апартамент, за да си събере багажа, тя изпита чувството, че наказанието не е достатъчно тежко. Тръсна глава и си помисли, че най-напред трябва да вземе душ, за да отмие от тялото си следите от лепкавите пръсти на Багър.

Докато стоеше под силните водни струи, Анабел отново си помисли, че загубата на пари не е достатъчно наказание за човека, който беше убил майка й заради жалките десет хиляди долара, които му бе измъкнал Пади Конрой. За такова престъпление няма достатъчно тежко наказание, но тя беше принудена да признае, че четирийсет милиона долара са едно добро начало.