Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Докато прелистваше страниците, Стоун имаше чувството, че нещо му убягва. Брадли беше заемал поста председател за кратко време след шумния скандал с предшественика му и лидера на мнозинството, осъдени за вземане на подкупи и изпиране на пари, използвани в предизборната кампания. При нормални обстоятелства председателят следва структурата на партийната йерархия, но когато двамата лидери изведнъж попадат в затвора, извънредните мерки са наложителни. Така Боб Брадли, авторитетен председател на комисия с безупречна репутация, но отдавна извън сметките за възходяща партийна кариера, изведнъж се беше превърнал в политическия Мойсей, който трябваше да изведе народа си от тресавището на корупцията.
Беше започнал с обещанието за морална чистка в Камарата на представителите и за края на партизанщината в нея. Мнозина преди него бяха обещавали същото, но никой не беше успял да го реализира на практика. Въпреки всичко в Камарата цареше убеждението, че ако някой изобщо може да го направи, това е именно Боб Брадли.
Стоун прелисти изрезките и намери материал, в който се описваше сагата на Корнилиъс Бихан, пристигнал в страната без пукната пара, но въпреки това с упорство и талант успял да изгради компания с международна известност, която подобно на повечето изпълнители на военни поръчки не се придържаше особено стриктно към принципите на етиката и морала. Пари срещу политически услуги от страна на определени конгресмени бе игра, която във Вашингтон се играеше от години. А най-големите майстори в нея бяха производителите на танкове и самолети.
В края на материала беше отделено място и на двете последни постижения на компанията на Бихан. Едното бе спечеленият търг за производство на нова система ракети с конвенционални бойни глави, а другото — строителството на нов противоатомен бункер за членовете на Конгреса в околностите на Вашингтон. За разлика от някои циници, според които прякото попадение на вражеска ракета на Капитолийския хълм би решило голяма част от проблемите на страната, Стоун беше на мнение, че държавата винаги ще има нужда от сигурност за своите лидери.
Стойността на всеки от двата договора, сключени от Бихан с правителството, възлизаше на няколко милиарда долара. Според автора на материала той бе успял да надхитри конкуренцията точно там, където трябва. „Сякаш умее да чете мислите им“, пишеше журналистът. Стоун не вярваше в ясновидството, но поради професията си беше съвсем наясно с един друг акт, който се наричаше кражба на търговски тайни.
Облегна се на стола и отпи глътка кафе. Ако Бихан е държал в ръцете си предшественика на Брадли, а Брадли е обещал решителни мерки срещу корупцията, той е имал всички основания да отстрани от сцената новия кръстоносец. Разбира се, нямаше гаранции, че човекът след него щеше да бъде по-сговорчив с хора като Бихан, но винаги съществуваше и един друг фактор — заплахата. Дали заместникът на Брадли щеше да прегърне идеята му за възстановяване на морала във властта — същата, която бе станала причина за смъртта му? Защото по-вероятно бе да се окаже, че терористичната групировка е просто една димна завеса.
Отначало Стоун подложи на анализ смъртта на Брадли, защото виждаше една-единствена връзка между нея и тази на Дехейвън — предприемача Корнилиъс Бихан, който печелеше милиарди от производството и продажбата на най-разнообразни средства за унищожение, всичките използвани в мирно време.
Дали мъжете в онзи микробус бяха хора на Бихан? По какъв начин бяха принудили Сикрет Сървис да се оттегли? Или са били представители на друга институция, работеща в тясно сътрудничество с предприемача и поела ангажимент да му разчиства пътя? Дебатите относно съществуването на военнопромишления комплекс се водеха от десетилетия и в това нямаше нищо чудно. Самият той бе част от него в продължение на години. И ако този комплекс имаше нещо общо с онзи отпреди трийсет години, значи нещата бяха сериозни. Защото това бе сила, която не се колебаеше да елиминира всеки, изпречил се на пътя й. Стоун знаеше това от личен опит. Нали в крайна сметка беше един от „елиминаторите“?
Щеше да накара Милтън да открие максимална по обем информация за Брадли и Бихан. Приятелят му притежаваше качеството да прониква във всякакви кодирани данни, които не бяха негова работа, но които по силата на непонятни закони винаги бяха най-интересните. Самият той щеше да отскочи до опожарената къща на Брадли, за да потърси допълнителни улики. Освен това беше наложително да се върне още веднъж в дома на Джонатан Дехейвън и да надникне през онзи телескоп — разбира се, не за да се наслаждава на секс шоуто на съседа му. През него беше видял нещо много важно, но за съжаление не му бе обърнал достатъчно внимание.