![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Горилите пред вратата я пропуснаха веднага, вече свикнали с присъствието й. Багър я посрещна с прегръдка, а тя не възрази, когато ръцете му се плъзнаха по-надолу от приетото. Отстрани ги едва когато пръстите му я стиснаха отзад. Всеки път му позволяваше малко повече, като безпогрешно усещаше от какво се нуждае той в момента.
Багър отстъпи крачка назад, усмихна се и подхвърли:
— Какво мога да направя днес за моята малка вълшебница?
— Лоши новини, Джери — отвърна с въздишка тя. — Отзовават ме в централния офис.
— Какво означава това, по дяволите? — втренчи се в нея Багър.
— Означава, че ми се възлага нова задача.
— Каква задача? — попита Джери, после направи гримаса. — Знам, знам… Няма да ми кажеш.
— Това тук ще ти даде известна информация — промълви тя и му подаде вестника, който беше взела със себе си.
Той го разгърна и заби поглед в материала, който му посочи Анабел. В него ставаше въпрос за корупционен скандал в правителството, предизвикан от действията на чужда фирма на територията на Русия.
— Значи действията ти се разпростират и върху такива работи, а? — учуди се той. — От казиното скачаш направо на корумпирани фирми в чужбина?
— Не на всяка фирма — отвърна тя, докато прибираше вестника.
— Значи ги познаваш?
— Мога да ти кажа само едно: в интерес на Съединените щати е делото да не стигне до съда. А това е моя грижа.
— Колко време ще отсъстваш?
— Трудно е да се каже. След Русия вероятно ще ме изстрелят някъде другаде… — Тя потърка слепоочията си и уморено подхвърли: — Да ти се намира аспирин?
Той измъкна малко флаконче от чекмеджето на бюрото си. Анабел взе три таблетки наведнъж, преглъщайки ги с водата, която й подаде Багър.
— Не ми изглеждаш добре — загрижено каза той.
Анабел седна на ръба на бюрото.
— През тази година пътувах толкова много, че вече не помня къде съм била — въздъхна тя. — Ако използвах обикновен паспорт, сигурно щяха да ми трябват страниците на поне двайсет… Има моменти, в които на всеки му идва до гуша. Но ти не се безпокой, Джери, ще се оправя…
— Защо тогава не се махнеш? — изгледа я той.
— Да се махна ли? — горчиво се усмихна тя. — И да си прецакам пенсията? Не, Джери. Доста стаж натрупах, а дори и държавните служители трябва да ядат…
— Ела да работиш за мен. За една година ще получиш повече, отколкото за двайсет при онези клоуни.
— Да, бе!
— Говоря сериозно. Харесвам те, защото си от висока класа.
— Или по-скоро, защото ти изкарах над милион и половина долара!
— Е, не го отричам. Но едновременно успях и да те опозная. И харесвам това, което виждам, Пам.
— Дори името ми не е Пам, толкова си ме опознал.
— Не мислиш ли, че така нещата стават още по-интересни?
Тя се поколеба, после кимна.
— Напоследък наистина мисля за бъдещето си. Не съм омъжена, защото животът ми е само работа. А вече не съм първа младост.
Той стана и прехвърли ръка през раменете й.
— Ама ти будалкаш ли ме? Направо си страхотна! Всеки мъж ще се радва да те има!
— Казваш го, защото не си ме виждал сутрин преди кафето и грима — потупа ръката му тя.
— Кажи само една дума, и ще го направя, скъпа! — ухили се той и ръката му се плъзна надолу. С другата натисна някакво копче на бюрото и автоматичните щори на прозореца започнаха да се спускат.
— Какво означава това? — вдигна вежди Анабел.
— Обичам уединението — промърмори той.
В този момент телефонът й изжужа. Точно навреме.
— О, по дяволите!
Тя стана, отдалечи се от него и заби очи в дисплея.
— Кой е? — попита Багър.
— Шефът на отдела. Неговият телефон се изписва с един куп нули. — Пое си въздух и натисна бутона за включване. — Да, сър.
Послуша мълчаливо известно време, после изключи телефона и гневно изсъска:
— Мръсно копеле! Гадняр!
— Какво иска, скъпа?
Тя гневно закрачи из кабинета, после спря. Личеше, че едва се сдържа.
— Моят прекрасен началник изведнъж решил, че ще е най-добре да сменя посоките! Вместо Русия ще трябва да замина за Портланд, Орегон! Представяш ли си?!
— Орегон ли? — облещи се Багър. — Защо са им шпиони в Орегон?
— Там е гробището, Джери. Там моята уважавана институция изпраща всички служители, които не се харесват на началството!
— Как така за една сутрин отменят заминаването ти за Русия и те изпращат в Орегон?
— Заповедта за Русия издаде моят пряк шеф, а тази за Орегон идва от шефа на отдела — тоест едно ниво по-горе. И тя автоматично отменя първата.
— Но какво има против теб той?
— Не знам. Може би си върша работата прекалено добре… — Замълча, понечи да каже още нещо, после се отказа.