Колекционерите [The Collectors - bg]

На мен също, помисли си Анабел.

Десет минути по-късно един милион долара от парите на Багър поеха към една много специална сметка.

Собственикът на казиното стана и тръгна към вратата.

— Смятай се за моя гостенка през следващите четирийсет и осем часа — обърна се към Анабел той. — Надявам се, че това време е достатъчно, за да се опознаем! — ухили се той, а очите му с одобрение пробягаха по стройната й фигура.

— Звучи добре — кимна тя.

— И аз мисля така — обади се Лио.

Багър сепнато го погледна, очевидно забравил за съществуването му.

— Да, да.

През следващите два дни те се превърнаха в неразделно трио — закусваха, обядваха и вечеряха заедно, а през останалото време бодигардовете стърчаха пред стаите на Лио и Анабел в хотелската част на „Помпей“ и ги придружаваха навсякъде. Вечер младата жена изпиваше по някои коктейл в компанията на собственика, майсторски поддържайки огъня на очевидните му сексуални апетити, но без да преминава границата. И също така майсторски „споделяше“ по някой дребен, но правдоподобен факт от „биографията“ си — което имаше за цел да поддържа както интригата, така и интереса на Багър. Самият той не се свенеше да говори за себе си с типичното за неговите среди самохвалство.

— От теб става великолепен шпионин, Джери — промълви с възхищение тя, докато седяха на канапето и пиеха мартини. — Защото притежаваш рядката комбинация от ум и здрави нерви.

— От кого го чувам! — подхвърли той, седна по-близо до нея и лекичко я потупа по бедрото. В следващия миг се наведе и направи опит да й лепне една целувка, но тя се отдръпна и с лека въздишка промърмори:

— Недей, Джери. Поема ли по този път, неприятностите ми са сигурни.

— Че кой ще разбере? — вдигна вежди той. — Както виждаш, тук сме сами. Не съм първа младост, но поддържам форма и трябва да те уверя, че ще те изненадам приятно в леглото.

— Трябва ми малко време, Джери. Не казвам, че не ме привличаш, но в момента имам други грижи. Добре, ето… — Целуна го лекичко по бузата и той най-после се отдръпна.

Точно след четирийсет и осем часа Багър стана по-богат със 100 000 долара.

— Какво ще кажеш за пет милиона, Джери? — попита Анабел. — Няма ли да ти стане хубаво, когато лапнеш лихвата от 500 бона? — Седеше на бюрото на собственика, небрежно преметнала крак върху крак, а Лио наблюдаваше развоя на събитията от канапето.

— Само ако останеш, докато транзакцията приключи — отвърна Багър, забил жаден поглед в коленете й.

— Това си е част от сделката — намигна тя. — Ще бъда изцяло на твое разположение.

— Говори ми, говори ми! — блажено се усмихна Багър. — Между другото, накъде отлитат миличките ми парички?

— Нали ти казах? В карибската банка.

— Имам предвид задграничните операции, които финансират.

Лио се размърда на дивана и заплашително изръмжа:

— Ако ти каже, ще се наложи да ви видя сметката и на двамата!

Настъпи кратко, изпълнено с неловкост мълчание. После Анабел се разсмя, а лицата на двамата мъже бавно омекнаха. Усмивката на Багър беше леко пресилена.