Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Здравейте — каза той, когато редът му за обслужване дойде, — срещали ли сме се някъде?
— Не, господине — каза Черил. — Просто се загледах в шапката ви. Харесва ми.
Тя взе билета му и прочете името върху него: „Зап, М., Проф.“
Професор Зап свали ловджийската си шапка и я показа отблизо.
— Купих я точно тук, на летището, само преди няколко дни — каза той. — Предполагам, няма да ми трябва в Италия. — После доволното му изражение се смени с тревожно: — По дяволите, обещах да я дам на младия Макгаригъл, преди да си замина — той удари шапката в бедрото си, с което потвърди липсата на твърдост в този си крайник. — Мога ли да изпратя колет оттук?
— Нашата поща е в ремонт, но има една на Терминал N 2 — каза Черил. Вероятно ще желаете място за пушач, професор Зап? До прозореца или до пътеката?
— Няма значение. Въпросът е с какво да опаковам тази шапка?
— Оставете я при мен, аз ще я изпратя.
— Наистина ли? Много мило от ваша страна, Черил.
— Просто част от обслужването, професор Зап — усмихна се тя.
Той беше от малкото пасажери, които забелязваха името й върху табелката, закачена на униформата, и като го видеха, го използваха.
— Само напишете името и адреса на своя приятел върху този етикет и аз ще се погрижа, като ми свърши дежурството.
Докато той изпълняваше тази задача, тя прегледа плана на местата, поставен пред нея, а след това вдигна поглед към компютърния екран с имената на вече обслужените пасажери. Преди около четвърт час оттук беше минала една изключително елегантна италианска дама — също професор, на подходяща възраст, по-млада, но не прекалено, която говореше много добре английски, ако не се счита лекият дефект в придихателните й съгласни. А, ето я: МОРГАНА Ф., ПРОФ. Тя бе доста придирчива, поиска място до прозорец, за пушачи, колкото се може по-напред, и то от лявата страна на самолета. Черил нямаше нищо против: уважаваше хората, които знаят какво искат, стига само да не създават излишни усложнения в случай, че не могат да го получат. Професор Моргана изглеждаше така, сякаш би създала безкрайно много усложнения, но не възникна необходимост. Черил успя да я настани точно както желаеше, в 10-та редица, до прозореца, на място А. Сега тя отстрани стикера от място 10 Б на плана пред нея, и го залепи върху бордовата карта на професор Зап. Той й даде шапката си, с етикета и две банкноти от един паунд, подпъхнати отстрани на вдигнатата периферия.
— Изпращането едва ли ще струва толкова много — каза тя, като прочете етикета: „П Макгаригъл, Катедра по английски език, Университетски колеж, ЛИМЕРИК, Ирландия.“
— Е, ако ви остане ресто, почерпете се.
Докато разговаряха, те чуха малка, приглушена експлозия — звук, безпогрешно различим, от бутилка безмитен алкохол, която пада върху мозаечния под на салона и се разбива на парчета в найлоновия си плик; а също и вик: „По дяволите“, и после едва-чуто плахо „О, Хауърд!“ На няколко метра оттук, мъж и жена се гледаха обвиняващо над претоварена количка, от която очевидно бе паднал найлоновият плик. Професор Зап, който бе извърнал глава, за да определи произхода на фаталния звук, се обърна пак с лице към Черил, и вдигна яката на шлифера си, снишавайки се леко.
— Гледайте да не привлечете вниманието на онзи мъж — прошепна той.
— Защо? Кой е той?
— Казва се Хауърд Рингбаум и е известен финк16. Освен това, макар че той още не знае, аз отхвърлих доклада му за конференцията, която организирам.
— Какво значи финк?
— Финк значи най-общо казано гаден, досаден тип, такъв като Хауърд Рингбаум.
— Кое му е толкова лошото? Не изглежда такъв.
— Той е много самомнителен. Много е гаден. Много е стиснат. Например, когато Телма Рингбаум каже, че е време да поканят хора на гости, Хауърд не изпраща покани, а се обажда и пита дали, ако случайно организира парти, ще дойдете.
— Онова трябва да е жена му с него — каза Черил.
— Да, това е Телма. Тя е сляпа за недостатъците на мъжа си — каза професор Зап, — всички се чудят как го търпи.
През рамото на професора Черил наблюдаваше как Хауърд Рингбаум внимателно вдига найлоновата торбичка за дръжките, а дъното й се издува застрашително от тежестта на разлетия алкохол.
16
fink — стачкоизменник; разг. мръсник, гадняр (б. пр.)