Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Това не може да е истина — смутолевих аз. — Ако си била на партито, щях да те запомня. Твърде си висока и впечатляваща, за да не те забележи човек.
Не го казах като комплимент. Исках да убедя себе си, че ми играят номер, че ме манипулират по някакъв начин.
— Хареса ми факта, че не се спираш пред нищо, само да се изперчиш — продължи Флоринда. — Ти беше един шут, изгарящ от желание да привлече вниманието към себе си на всяка цена, особено когато скочи на масата и затанцува, като безсрамно тресеше дупето си, докато домакинът се скъсваше да вика отзад.
Вместо да ме притеснят, забележките и ме изпълниха с невероятно усещане за лекота и наслада. Почувствах се свободна. Тайната беше излязла наяве; тайната, която никога не бях имала смелостта да призная, а именно — че съм една кукла, която би направила всичко, за да привлече вниманието към себе си. Обзе ме някакво ново настроение, определено по-смирено и по-малко отбранително. Опасявах се обаче, че подобно настроение няма да трае дълго. Знаех, че всички прозрения и заключения, до които стигах в сънищата си, никога не оцеляваха. Но може пък Флоринда да е права и това да не е сън и моето ново разположение на духа да се задържи.
Като че ли съзнаващи мислите ми, трите жени енергично кимаха. Но вместо да се почувствам окуражена от тяхното съгласие, то само отново разбуди несигурността ми. За секунди вече изгарях от съмнения. А имах нужда да си почина от всичко това.
— Къде е Делия? — попитах аз.
— В Оаксака — отвърна Флоринда и добави многозначително: — Тя беше тук само за да те поздрави.
Мислех си, че ако сменя темата, ще мога да си отдъхна от всичко това и да възстановя силите си. А сега се изправях срещу нещо, с което не бях способна да се справя. Не можех да обвиня Флоринда направо — както обикновено бих постъпила с всеки друг, — че лъже, за да ме манипулира. Не можех да й кажа, че я подозирам, че са ме упоили и са ме мъкнали от стая в стая, докато съм била в безсъзнание.
— Това, което казваш, е наистина абсурдно, Флоринда — сгълчах я аз. — Не мога да повярвам, че очакваш да го приема на сериозно.
Дъвчейки вътрешната страна на устната си, аз я изгледах продължително и твърдо.
— Знам, че Делия се крие в някоя от стаите — заявих аз. Очите на Флоринда сякаш ми казваха, че тя разбира моето недоумение.
— Нямаш друг избор, освен да приемеш думите ми на сериозно — рече тя с мек, но категоричен тон.
Обърнах се към другите две жени с надеждата за някакъв вид отговор, какъвто и да е, само да облекчи нарастващото ми безпокойство.
— Ако някой те направлява, всъщност е много лесно да сънуваш — довери ми Кармела. — Единственият проблем е, че този някой трябва да бъде нагуал.
— Непрекъснато ми говорите за някакъв нагуал — казах аз. — Какво е това „нагуал“?
— Нагуалът е магьосник, притежаващ огромна сила, който може да води другите магьосници през мрака и да ги извежда от него — обясни Кармела. — Но и самият нагуал ти каза това преди известно време. Не си ли спомняш?
Флоринда се застъпи за мен, когато тялото ми се изкриви в опит да си спомни.
— Лесно си спомняме събитията, които преживяваме в ежедневния си живот — рече тя. — Непрекъснато го правим. Но събитията, преживени в сънищата, са друга история. За да си ги спомним, трябва да полагаме неимоверни усилия, просто защото тялото ги складира на различни места.
— При жените, които не са сомнамбули като теб — посочи тя, — инструкциите за сънуване започват с това да начертаят карта на своето тяло: една невероятно трудна задача, която показва къде в телата им са складирани образите от сънищата.
— Как се чертае тази карта, Флоринда? — попитах аз, истински заинтригувана.
— Като систематично потупваш цялото си тяло, сантиметър по сантиметър — отвърна тя. — Но не мога да ти кажа повече. Аз съм твоята майка, не твоята учителка по сънуване. А тя препоръчва малко дървено чукче за действителното потупване, както и да се потупват само краката и ханша. Много рядко тялото съхранява тези спомени в гръдния кош или в корема. В гръдния кош, корема и гърба се съхраняват спомените от ежедневния живот. Но това е друг въпрос.
— Сега трябва да разбереш само, че спомнянето на сънищата е свързано с физически натиск върху определено място по тялото, където е складиран съответният образ. Например, ако упражниш натиск във влагалището си като притиснеш клитора, ще си спомниш какво ти е казал Мариано Аурелиано — завърши тя с някаква лека веселост.