Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Исусе Христе! — възкликнах аз, затаила дъх. — Какъв странен обрат на събитията.
С най-големи подробности описах на Клара въпросното парти. Това беше първото ми ходене в Тексас. Подобно почитателка на филмови звезди, която най-сетне е попаднала сред своите любимци, аз гледах мъжете в захлас, нежно и влюбено. Не защото бяха кой знае колко красиви, а защото ми изглеждаха толкова чуждоземни и странни със своите меки шапки, костюми в пастелни тонове и каубойски ботуши. Домакинът бе наел професионални артисти и певци да забавляват гостите му. Те бяха разиграли вариететно шоу, достойно за Лас Вегас, в един нощен клуб с формата на пещера, построен специално за случая. Той кънтеше от силна музика и се озаряваше от мигащи светлини. А храната беше превъзходна.
— Но защо Флоринда ще присъства на такова парти? — попитах аз.
— Светът на магьосниците е най-странното нещо, което можеш да си представиш — рече Клара вместо отговор.
Тя скочи, като акробат, от седнало положение в изправено, без да използва ръцете си. Закрачи из стаята напред-назад пред рогозката, на която седях. Изглеждаше страшна с тази дълга тъмна пола, каубойско дънково яке с многоцветна бродерия на гърба и здрави каубойски ботуши. Австралийската шапка, нахлупена ниско над челото й, като че да я предпазва от обедното слънце, завършваше този ексцентричен, необичаен външен вид.
— Какво ще кажеш за облеклото ми? — попита тя, като застана пред мен като манекен.
Лицето й сияеше.
— Чудесно е — отвърнах енергично аз. Тя действително имаше усета, увереността да изглежда добре в каквито и да е дрехи. — Изглеждаш наистина страхотно.
Тя коленичи на рогозката до мен и поверително ми прошепна:
— Делия сигурно е позеленяла от завист. Ние сме в постоянно съревнование коя ще се облече по-налудничаво. Премяната трябва да е странна, без да е глупава.
Тя замълча за момент, като ме оглеждаше от главата до петите.
— Можеш и ти да се съревноваваш — предложи тя. — Искаш ли да се включиш в нашата игра?
Аз енергично кимнах и тя ми каза какви са правилата.
— Облеклото трябва да е оригинално, практично, на ниска цена и да не подчертава формите — избърбори весело тя.
После стана, завъртя се още няколко пъти из стаята и, смеейки се, се приземи до мен.
— Флоринда смята, че трябва да те насърча да участваш — рече тя. — Тя твърди, че на въпросното парти е открила, че имаш нюх към абсолютно практичното облекло.
Едва довърши изречението си, защото се задави от смях.
— Флоринда разговаряла ли е с мен там? — попитах аз и я погледнах крадешком, чудейки се дали ще ми каже онези подробности, които пропуснах в разказа си, тъй като бяха информация, която не възнамерявах да дам.
Клара поклати глава и разсеяно ми се усмихна, с което искаше да каже, че не е необходимо да задавам повече въпроси за партито.
— А как стана така, че Делия беше на кръщенето в Ногалес, Аризона? — попитах аз, прехвърляйки разговора към събитията от другото парти.
— Флоринда я изпрати там — призна Клара, като прибираше всичката си свободна коса под шапката. — Намъкнала се на партито, като казала, че е с теб.
— Чакай малко! — прекъснах я аз. — Това не е сън. Какво се опитваш да направиш с мен?
— Опитвам се да те инструктирам — настоя Клара без да променя равния си тон.
Говореше гладко, почти небрежно. Като че ли не я интересуваше какво влияние оказват думите й върху мен. И все пак ме наблюдаваше внимателно, когато добави:
— Това е сън и ние определено разговаряме в твоя сън, защото аз също сънувам твоя сън.
Фактът, че странните й изявления бяха достатъчни, за да се успокоя, беше доказателство, че сънувам. Умът ми се отпусна; стана сънлив и способен да приеме ситуацията. Чух се да говоря — един глас, откъснат от волята ми.
— Няма начин Флоринда да е знаела за пътуването ми до Ногалес — казах аз. — Приех поканата на приятелката ми в последния момент.
— Знаех си, че няма да го разбереш — въздъхна Клара. После, като ме гледаше в очите и внимателно претегляше думите си, заяви:
— Флоринда е твоя майка повече от всяка друга, която някога си имала.
Твърдението й ми се стори абсурдно, но не можех да отроня и дума.
— Флоринда те чувства — продължи Клара и с дяволито огънче в очите добави: — Използва радиокомпас. Винаги знае къде си.
— Какъв радиокомпас? — попитах аз, като изведнъж контролирах цялото си съзнание.
Мисълта, че някой може да знае винаги къде съм и какво правя, ме изпълни с ужас.
— Нейните чувства към теб са нейният радиокомпас — рече Клара с една красива простота и с толкова мек и мелодичен глас, че мрачните ми опасения на часа се изпариха.