Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Той е опасен човек — заявих аз, увлечена в мислите си. — Той има една особена сила да мести събитията, в която посока пожелае, докато той самият остава настрана и те гледа как се измъчваш.
Жените бяха очаровани от това, което казах. Флоринда ми даде знак да продължа.
— Това, което кара хората да се поддават на обаянието му, е фактът, че той е щедър — продължих аз. — А щедростта е може би единствената добродетел, на която никой от нас не може да устои, защото всички сме лишени от собственост, независимо от произхода ни.
Осъзнавайки какво бях казала, аз внезапно спрях и ги погледнах с ужас.
— Не знам какво ми стана — измърморих аз в опит да се извиня. — Наистина не знам защо го казах при положение, че никога не съм мислила за Изидоро Балтазар в тази светлина. Сякаш не говоря аз. Аз дори не съм способна на такива преценки.
— Няма значение, детето ми, откъде вземаш тези мисли — рече Флоринда. — Очевидно се включваш директно в източника. Всеки го прави — включва се директно в източника, — но само магьосниците го осъзнават.
Не разбирах какво се опитваше да ми каже. Отново заявих, че не бях имала никакво намерение да се разприказвам толкова.
Флоринда се подсмихна и ме изгледа замислено.
— Действай, все едно, че си в сън. Бъди дръзка и Не се извинявай — рече тя.
Чувствах се глупаво, неспособна да анализирам чувствата си. Флоринда кимна, като че ли в съгласие, след което се обърна към своята компания и рече:
— Разкажете й за нас.
Кармела се прокашля и без да ме погледне рече:
— Ние трите, плюс Делия, сме едно звено. Ние се занимаваме с ежедневния свят.
Чувах всяка нейна дума, но нищо не разбирах.
— Ние сме звеното от магьосници, което се занимава с хората — поясни Кармела. — Има друго звено от четири жени, които въобще не се занимават с хората.
Тя взе ръката ми в своята и заразглежда дланта ми, като че ли щеше да ми гадае за бъдещето, след което нежно я затвори в юмрук и добави:
— В общи линии, ти си точно като нас. Тоест можеш да се занимаваш с хора. А по-специално, си като Флоринда.
Тя отново направи пауза и със замечтан израз на лицето повтори това, което Клара вече ми беше казала.
— Именно Флоринда те намери — рече тя. — Затова, докато си в света на магьосниците, ти принадлежиш на нея. Тя ще те напътства и ще се грижи за теб.
Тонът й изразяваше такава абсолютна увереност, че аз истински се разтревожих.
— Аз не принадлежа на никого — казах. — И не ми е необходимо някой да се грижи за мен.
Гласът ми беше напрегнат, неестествен, несигурен. Жените ме наблюдаваха безмълвно със замечтани усмивки по лицата.
— Смятате ли, че имам нужда от напътствия? — попитах аз предизвикателно, като ги мерех с поглед една след друга.
Очите им бяха притворени, а устните леко разтворени в същите тези замислени усмивки. Едва доловимите кимвания на брадичките им ясно показваха, че чакат да довърша това, което имам да казвам.
— Смятам, че и сама се справям прекрасно в живота — завърших вяло аз.
— Спомняш ли си какво направи на партито, на-което те намерих? — попита ме Флоринда.
Докато я гледах изумена, Кармела прошепна в ухото ми:
— Не се тревожи, ти винаги можеш да намериш начин да обясниш каквото и да било.
Тя размаха пръст пред мен, ни най-малко не обезпокоена. Обзе ме паника при мисълта, че може да знаят как бях вървяла гола на партито пред няколко дузини хора.
До този момент, ако не горда от необичайното си поведение, поне го бях приела. По мое виждане, това, което направих на партито, беше манифестация на моята спонтанна личност. Първо, бях предприела една дълга езда с домакина, облечена във вечерната си рокля и без седло, за да му покажа, след като ме беше предизвикал и се бе обзаложил, че не мога да го направя, че не бях по-лоша в ездата от който и да е каубой. Имах във Венецуела чичо, собственик на коневъдна ферма, така че яздех още от прохождането си. После, след като спечелих облога, замаяна от умората и алкохола, аз се гмурнах в огромния басейн — гола.
— Аз бях до басейна, когато влезе в него гола — рече Флоринда, явно посветена в спомените ми. — Дори ме отърка с голото си дупе, докато минаваше край мен. Ти шокира всички, включително и мен. Хареса ми твоята дързост. А най-много ми хареса това, че измина гола цялото разстояние от противоположния край на басейна, за да се отъркаш в мен. Приех го като знак, че духът те посочва на мен.