Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Тай-пан - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тай-пан

Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:

Джеймс Клавел е един от стоте най-големи писатели на XX век според класацията на „Модърн Лайбръри. Романът му „Търговска къща е част от така наречената азиатска сага заедно е„Шогун, „Тай-пан и „Цар плъх. Много бързо Струан бе научил, че парите са сила...Не съжаляваше за нищо в живота си. Бе открил Китай и Китай му даде онова, което родината никога не успя. Не само богатство - богатството като самоцел е непристойно...Наистина ли е голямо нещастие, зачуди се Струан, да загубя прекрасна съпруга и три сладки дечица?
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 320
Перейти на страницу:

След като го изсуши, тя се изми и кротко се намести до него под завивките. Хладен ветрец караше завесите от дамаска да шумолят, а пламъците в огнището да съскат. По стените и по високия таван танцуваха сенки.

— Виж, това е дракон — каза Мей-мей.

— Не. Кораб е. Топло ли ти е?

— Както винаги, когато съм до теб. Това е пагода.

— Аха. — Той я обгърна с ръка, щастлив от допира на гладката прохлада на кожата.

— А Гип приготвя чай.

— Чудесно. Чаят ще ни дойде добре.

След чая се почувстваха освежени и се върнаха в леглото. Той духна лампата. Отново загледаха сенките.

— Според вашия обичай можеш да имаш само една жена, айейа?

— Аха.

— Китайският обичай е по-добър. Тай-тай е по-мъдро.

— Какво е това, любима?

— Главата на Главния. Съпругът е глава на семейството, разбира се, но у дома първата жена стои над него. Това е според китайския закон. Законът позволява много жени, но тай-тай е една — тя поправи дългата си коса да й е по-удобно. — След колко време ще можеш да се ожениш? Какъв е вашият обичай?

— Не мисля да се женя отново.

— Би трябвало. За шотландка или англичанка. Но първо трябва да се ожениш за мен.

— Аха — отвърна Струан. — Сигурно трябва.

— Аха, сигурно трябва. Аз съм твоята тай-тай. — Тя се намести удобно до него и се остави да потъне в спокоен сън.

Струан дълго гледа сенките. После заспа.

* * *

Той се пробуди точно на разсъмване. Усещаше опасност. Като взе ножа си изпод възглавницата, той тихичко се промъкна до прозореца и дръпна пердето настрани. За свое учудване видя, че площадът е пуст. Зад площада, в реката, над плаващите села, бе надвиснала напрегната тишина.

После се чуха приглушени стъпки, които се приближаваха към стаята. Той погледна бързо към Мей-мей. Тя още спокойно спеше. С ножа в готовност Струан се долепи до стената зад вратата и зачака, заглъхнаха. Чу се леко почукване.

— Да?

Прислужникът тихо влезе в стаята. Беше уплашен и като видя Струан гол и с нож в ръка, едва можа да си поеме дъх.

— Господарю! Господар с гърбав нос и Господар с черна коса тук долу. Казал бързо-бързо слезъл долу.

— Кажи бързо-бързо иде.

Струан бързо се облече. Изпусна една четка за коса и Мей-мей се разбуди.

— Много е рано за ставане. Ела в леглото — каза тя сънливо, гушна се дълбоко между завивките и веднага заспа отново.

Струан отвори вратата. А Гип търпеливо клечеше в коридора, където и спеше. Струан се бе отказал да я убеди да спи другаде, защото А Гип се усмихваше, кимаше, казваше „Добре, господарю“ и продължаваше да спи до вратата. Беше ниска, пълничка и като че ли усмивката бе завинаги прикрепена към кръглото й сипаничаво лице. От три години тя бе лична робиня на Мей-мей. Струан беше платил три таела сребро за нея.

Той й махна да влезе в стаята.

— Миси остане спи. Ти чака тук в стая, сави?

— Сави, господарю.

Той забърза надолу.

Купър и Волфганг Маус го чакаха в трапезарията. Маус унило проверяваше пистолетите си.

— Извинявай, че те обезпокоихме, тай-пан. Има проблем — каза Купър.

— Какъв?

— Шири се слух, че две хиляди манджурски войници знаменосци са пристигнали снощи в Кантон.

— Сигурен ли сте?

— Не — отвърна Купър. — Но ако е истина, ще има неприятности.

— Хау-куа изпрати да ме повикат тази сутрин — каза тежко Маус.

— Каза ли дали Джин-куа се е върнал?

— Не, тай-пан. Каза, че баща му все още отсъства. Но дълбоко в себе си не го вярвам, айейа? Хау-куа беше много уплашен. Той ми каза, че бил събуден рано тази сутрин. Бил му връчен императорски едикт, който нареждал търговията с нас да бъде незабавно прекратена. Прочетох го. Печатите са истински. Целият Ко-хонг е на крак.

На площада се разнесе дрънчене. Те се втурнаха към прозореца. Под тях една рота манджурски войници на коне препусна в тръс към източния край на площада и се спеши. Бяха едри мъже, тежко въоръжени — мускети, големи лъкове, мечове и увенчани със знамена копия. Някои имаха бради. Наричаха ги знаменосци, защото бяха императорска войска и носеха императорските знамена. В техните полкове китайци не бяха допускани. Бяха елитът на императорската армия.

— Е, вероятно има четиридесет-петдесет в Кантон — каза Струан.

— А ако са две хиляди? — запита Купър.

— По-добре ще е да сме готови да напуснем Селцето.

— Знаменосците са лош знак — каза Маус. Той не искаше да напуска Селцето. Искаше да остане при новопокръстените китайци ида продължи да проповядва пред езичниците, което запълваше цялото му време, когато не превеждаше за Струан. — Шреклих лош.

Струан прехвърли възможностите и позвъни на прислужника.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 320
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)