Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Как стигна дотук? — попита Струан.
Мей-мей избра една от големите скариди, които първо бяха изпържени, а после задушени в ароматизиран със соя сос и подправки, изискано й откъсна главата и започна да я бели.
— Пътувах на гемия. Купих фантастично евтин билет четвърта класа и се омазах със сажди за безопасност. Дължиш ми петдесет в брой.
— Плати ги от издръжката си. Не съм те викал тук.
— Туй кау чило много лесно намери пара.
— Престани и се дръж прилично.
Тя се засмя и му предложи скаридата. Започна да бели друга.
— Благодаря, но не искам повече.
— Яж ги. Полезни са за теб. Много пъти казала, те правят мъжете здрави и потентни.
— Престани, мила.
— Наистина — каза тя съвсем сериозно. — Скаридите са много полезни за твоята сила. Много е важно да бъдеш много силен! Една жена трябва да се грижи за мъжа си. — Тя почисти пръстите си с бродирана салфетка, после с пръчиците вдигна една глава на скарида.
— По дяволите, Мей-мей, трябва ли да ядеш и главите?
— Аха, пусто да остане, не знаеш ли, че те са най-вкусната част? — каза тя, като го имитираше и се смя толкова много, че се задави — Той я потупа по гърба, но съвсем леко, после тя пийна малко чай.
— Това да ти е за урок — каза той.
— Но главите си остават най-вкусната част. — Известно време тя се храни мълчаливо. — Толкова ли е зле с Брок?
— Зле е.
— Но това е много лесно да се уреди. Убий Брок. Сега е моментът.
— Това е един от начините.
— Един начин, друг начин, винаги се намира начин.
— Какво те прави толкова сигурна?
— Не би искал да ме загубиш.
— Защо трябва да те загубя?
— На мен също не ми харесва да бъда на второ място. Аз принадлежа на тай-пана. Не съм някаква си Хака, лодкарка или кантонска курва. Чай?
— Аха.
— Пиенето на чай с храната е полезно за теб. Няма да станеш дебел — тя наля чая и грациозно му подаде чашката. — Харесваш ми, когато си ядосан, тай-пан. Но не ме е страх от теб. Знам, че твърде много ти харесвам, както и ти много ми харесваш. Когато бъда на второ място, някоя друга ще ме смени. Това е джос. За мен. Но също и за теб.
— Може би вече си на второ място, Мей-мей.
— Не, тай-пан, не още. По-късно може би, но не сега. — Тя се наведе, целуна го и се изплъзна, когато той се опита да я задържи.
— Айейа, не трябва да ти давам толкова много скариди! — Тя избяга от него, като се смееше, но той я хвана. Тя обви врата му с ръце и го целуна. — Дължиш ми петдесет в брой!
— Дяволите да те вземат! — Той я целуна, като я желаеше тъй силно, както и тя него.
— Много си вкусен. Но първо играем трик-трак.
— Не.
— Първо играем трик-трак, после се любим. Имаме много време. Ще остана при теб. Ще играем по един долар точката.
— Не.
— Един долар за точка. Може да ме заболи глава, толкова съм уморена.
— Може и да не ти дам новогодишния подарък, както мислех.
— Какъв подарък?
— Няма значение.
— Моля те, тай-пан, няма да те измъчвам повече. Какъв подарък?
— Няма значение.
— Моля те, кажи ми. Моля те. Да не е нефритова игла? Или златна гривна? Или коприна?
— Как е главоболието ти?
Тя сърдито го плесна, после засили прегръдката си около врата му.
— Ти си толкова лош към мен, а аз съм толкова добра към теб. И хайде да се любим.
— Ще изиграем четири игри. По хиляда долара за точка.
— Но това е голям риск! — Тя видя насмешливото предизвикателство, изписано на лицето му, и очите й пламнаха. — Четири игри. Ще те бия, пусто да остане.
— Не, няма, пусто да остане!
Те изиграха четири игри. Тя ругаеше, възклицаваше, хленчеше, смееше се и се задъхваше, обхваната от вълнение, когато играта се обръщаше. Загуби осемнадесет хиляди долара.
— По дяволите, аз съм разорена, тай-пан. Разорена. О, горко ми, горко ми, горко ми. Всичките ми спестявания, че и повече. Моята къща… Още една игра — помоли тя. — Трябва да ми позволиш да опитам да си възвърна парите.
— Утре. Същия залог.
— Никога вече няма да играя при такъв залог. Никога, никога, никога, никога. Освен още една игра утре.
След като се бяха любили, Мей-мей се надигна от леглото с балдахин и се запъти към камината. Един железен чайник меко съскаше върху малка желязна подставка близо до огъня.
Тя коленичи и изля топлата вода от чайника върху чисти бели кърпи. Пламъците танцуваха по гладката чистота на тялото. Стъпалата й бяха обути в мънички нощни пантофки, превръзките спретнато обхващаха глезените. Краката й бяха дълги и красиви. Тя отметна назад искрящата си синьо-черна коса и се върна в леглото.
Струан протегна ръка към една от кърпите.
— Не — каза Мей-мей. — Позволи на мен. Доставя ми удоволствие и е мое задължение.