Тай-пан

— Отчасти е вярно. Да, ако джос не се промени, ние сме свършени. Край на коприната и парфюмите, и нефрита, и къщите — подразни я той.

— Айейа-ай! — каза тя, като отметна глава. — Ти не си единственият мъж в Китай.

Той я плесна по задника, тя замахна към него с дългите си нокти, но той ловко я хвана за китката.

— Никога не казвай пак това — каза той и я целуна страстно.

— В името на кръвта Христова — каза тя, като се опитваше да успокои дишането си. — Виж сега какво направил на косата ми. Таз мързелива мърла А Гип цял час я прави.

Знаеше, че той много я харесва, и беше горда, че сега, когато е на двадесет, може да чете и пише на английски и китайски и да говори английски и кантонски диалект така добре, както родния си диалект на Сучоу, а освен това владееше и мандарин — езика на Пекин и на императорския двор. Знаеше голяма част от онова, което Гордън Чен учеше в училище, защото той я занимаваше добре и между тях се бе създала силна привързаност. Мей-мей знаеше, че е единствена в цял Китай.

На вратата дискретно се почука.

— Европеец? — прошепна тя.

— Не, мила. Само слугата. Имат заповед да предупреждават за всичко. Да?

Прислужникът бе следван от още двама и всичките те се мъчеха да отклоняват поглед от Струан и девойката. Но любопитството им бе явно и те се мотаеха, докато нареждаха по масата китайски блюда и пръчици за ядене.

Мей-мей се нахвърли върху тях с излияние на кантонски и те се поклониха нервно и се изнизаха.

— Какво им каза? — попита Струан.

— Само ги предупредих, пусто да остане, че ако споменат на някой, че съм тук, лично аз ще им отрежа езиците и ще им избода очите, а после ще те накарам да ги приковеш към някой твой кораби да ги потопиш в океана заедно с проклетите им жени, деца и родители, но преди това ще насочиш Лошо око към проклетите им изчадия и родовете им ще изчезнат навеки.

— Престани да кълнеш, кръвожадно малко дяволче! И престани да се шегуваш с Лошото око.

— Това не е шега. Ти наистина го имаш, зли варварино. За всички но не и за мен. Аз знам как да се оправям с теб.

— Върви по дяволите, Мей-мей. — Той отмести ръцете й и прекъсна нежните милувки. — Яж, докато храната е топла. После ще се разправям с теб. — Той я вдигна и я отнесе до масата.

Тя му поднесе пържени скариди, крехко свинско и гъби, пикантно задушени в сол, индийско орехче, горчица и мед, после сипа и на себе си.

— Да му се не види, колко съм гладна! — каза тя.

— Няма ли да спреш да ругаеш?

— Забрави да добавиш „пусто да остане“, тай-пан! — Тя широко се усмихна и започна да се храни с голямо удоволствие.

Той взе пръчиците за хранене и ловко започна да си служи с тях. Храната бе превъзходна. Трябваше да изминат месеци, докато възприеме вкуса. Никой от европейците не ядеше китайска храна. Струан също преди предпочиташе обилната тежка храна на стара Англия, но Мей-мей го беше научила, че е по-здравословно да яде като китайците.