Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Като комплимент ли да приемам това? — присмя се Джини, без да обръща внимание на бурята.
Стив също се засмя.
— Мис Ейвъри, мисля, че криете повече изненади, отколкото една кутия — пошегува се той, за да отпусне и двамата. Той пое брадичката й в ръката си, както беше направил преди с Кати.
Сцената изплува в измъченото съзнание на Джини и тя извика:
— Не ми се подигравай, копеле!
Стив се скова и я погледна гневно. Беше твърде засегнат.
— Да, тъкмо затова правя това!
Джини беше слисана и го зяпна. Беше сериозен!
— Съжалявам, ако ви шокирах, мис Ейвъри! Просто се изплъзна от езика ми.
Въпреки че сега той се извиняваше, правеше това със саркастичен тон.
— Съжалявам, Стив. Нямах намерение да казвам това. Накара ме да се ядосам, като се забавляваше за моя сметка. Харесвам те и искам да сме приятели, да има мир между нас, помирение.
Тя изглеждаше истински разкаяна, но той отхвърли молбата й.
— Не ме съжалявайте и не ми съчувствайте. Не съм единственото живо копеле. Така както я карат някои мъже и жени, кой би могъл да установи бащинството? Вземете например онази жена на Кинг — децата й биха могли да бъдат от трима различни мъже. Ако не престане да ми се натиска да стана номер четири, ще съжалява.
Това ли беше нещото, което влияеше върху чувствата и поведението му към жените? Към нея? Поне беше разбрала неправилно случката, на която беше станала свидетел по-рано.
— Съжалявам, че мразите толкова много майка си.
Стив я изгледа някак странно.
— Не я мразя. Обичам я.
Тя осъзна, че той не спомена баща си, ако изобщо знаеше кой е той. Не го разпитва повече върху парливата тема. Но защо да обвинява и да мрази замесения мъж, а не жената? Странно!
Той беше така предизвикан от нея, че възнегодува.
— Само едно приятелско предупреждение, Ана, ако си започнала да ме заглеждаш, недей. Не съм на разположение.
— Женен ли си, или имаш любима?
— Нито едното, нито другото — в миналото, настоящето и бъдещето. В живота ми няма място и за двете. Човек като мен има нужда да се грижи само за себе си.
— Това звучи ужасно студено, грубо и самотно, Стив.
— Може и така да е, но ме задоволява напълно. Никога не си позволявам да се поставям в ситуация, която носи поражение. Ти също не би трябвало да го правиш. Бъди смела и умна и няма да стигнеш дотам.
— Ти не се доверяваш на никого и никого не допускаш до себе си.
— Не! Просто се доверявам само на себе си.
— Не ти вярвам.
— Защо не?
— Кой би искал нарочно да живее по този начин? — отговори тя. — Освен това ти си твърде различен, за да останеш завинаги сам.
— Така ли? Мъж като мен би взел всяка жена, която му се предлага, дори ако не чувства същото, което и тя. Пази се от дяволи като мен, Ана Ейвъри. Ние сме опасни, ненадеждни и егоистични.
— Това предизвикателство, което трябва да се приеме, ли е? Да ти докажа ли, че грешиш относно себе си?
— Може би е така, защото ти си една съблазнителна жена, но все пак не го приемай. Когато намериш време да помислиш за мен внимателно, ще осъзнаеш, че съм прав, че съм по-лош, отколкото която и да е бясна буря. Връщай се сега в лагера. Бурята става все по-лоша и да седиш тук сама не е безопасно. Не прави това втори път.
Джини долови двойствен смисъл в думите му.
— Стив…
— Не настоявай или ще съжаляваш. По-добре ме послушай, докато съм великодушно настроен. Тръгвай! — заповяда й той.
Джини му се подчини, но не й се искаше да го остави.
Той гледа дълго след нея. А така му се искаше да я издърпа в обятията си и да покрие устата й с целувки. Облегна се на едно дърво и пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои. Главата му тежеше. Не чувстваше вече спокойствие в сърцето си, а това го тревожеше. Защо изобщо й беше разкрил такава унизителна и горчива тайна? Защото тя беше нарушила равновесието му — беше го изненадала неподготвен. Тя беше отрова.
След като захвърли бохчата си в колата, Джини просна измокрените си дрехи на въже, което беше опънала между две дървета. Нагледа нервничещите мулета и тръгна към колата на Дейвис.
Откакто остави Стив, тя размишляваше за този човек, докато вършеше работата си. Тя го желаеше, можеше да си представи страха и страданията, които е трябвало да преживее той без името на обичния си баща, без напътствията му и ласките му.
Кръстът трябва да е бил ужасен. Може би майка му е била изнасилена, или пък е избрала някой недостижим мъж, такъв, в какъвто се беше превърнал синът й.
Стив Кар очевидно беше един измъчен човек с дълбоки рани, изплашено сърце, обезпокоена душа и трагично минало. По неговото собствено признание не искаше да се довери или да се сближи с когото и да е, особено с жена. Тя започваше да разбира защо е толкова мрачен и предпазлив. Бранеше се да не бъде наранен отново. Но не знаеше, че най-големият му враг и мъчител е самият той. Тя беше сигурна, че той не разбира колко много се нуждае от любов, удобство и спокойствие. Може би избухването му не беше случайно, може би душата му се опитваше да достигне до нея.