Ранни дългове ((книга първа))

… Празникът застрашително приближаваше, а в нашата подготовка се появяваха пукнатини, които щяха да накърнят красотата му. И в тоя труден миг ни подаде ръка главният художествен ръководител на представителния ансамбъл за народни песни и танци „Вратица“ при читалище „Развитие“ — Враца Иван Тодоров. Без уговорки, без увъртания, честно и от сърце. Исках да видя как ще се вплете неговата тридесетминутна постановка „Пръски от миналото — небивалици, страшни и весели“ в подготвения спектакъл и отидох на една от репетициите в салона на врачанското читалище. Иван Тодоров седна до мен, ала беше напрегнат, трескав, обясняваше, че впечатлението няма да е пълно, защото ще играят без костюми, на няколко места ще връща, има неща за изчистване, за детайлизиране.

Прожекторите осветиха сценичното пространство, разля се широка и отворена народна песен, навлязоха певиците от ансамбъла, засвири оркестърът на Иван Дилков и в припрения ритъм започна буйството и красотата на танца. Аз потънах в тая красота, очите ми не се откъсваха от онова, което ставаше в осветеното пространство — една почти съвършена пластичност, вътрешна удовлетвореност и радост на танцьорите, великолепни хореографски решения. Гледах, а мисълта ме връщаше към милите на сърцето спомени от детството и юношеството, към най-светлите корени на народния живот, към безценното българско фолклорно богатство.

„Пръски от миналото…“ е спектакъл, подработен по либрето и музикално съставителство на Андрей Коралов, човекът, който отдаде много сили и енергия на представителния ансамбъл и който неотдавна ни напусна завинаги. Хореографията и постановката са дело на Иван Тодоров. Прецизност е вложена в работата на хореографите Нели Бачийска и Антон Димов и диригентът на хора Росица Господинова. Неговите части: „Змей“, „Игнажден“, „Коледари“, „Сивойница“, „Еремия“, „Кукери“ и „Празник“ дават точна представа от какви бистри извори и дълбоки кладенци са тръгнали да вадят вода ръководителите и самодейците от представителния ансамбъл „Вратица“.