Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Но кой, зачуди се, е Рори? И защо Роуган бе наел детективи да търсят жена на име Аманда Доуърти?
Отдавна бе открил, че най-добрият начин да намериш отговорите, е, като задаваш въпроси.
— Кой е Рори?
Въпросът му наруши мечтателното настроение на Бриана, докато Грей караше бавно но лъкатушещия път от Енистимон.
— Какво?
— Не какво, а кой? — приближи колата до ръба на пътя насреща му от завоя се зададе препълнен фолксваген. Вероятно несвикнал с посоките янки, мина му през ума с известно чувство на превъзходство. — Кой е Рори? — повтори той.
— Чул си клюки в кръчмата значи?
Хладината в гласа й не го спря, а, напротив, накара го да продължи:
— Да, но не там чух името. Ти го спомена пред Маги, докато бяхме в галерията.
— Подслушвал си личен разговор?
— Е, чак пък подслушвал… Дочух го.
— Свежда се до същото.
— Не… Е, кой е той?
— Какво те засяга?
— Така само доразпалваш любопитството ми.
— Момче, което познавах. Сбърка пътя, не тук трябваше да завием.
— Всички пътища в Ирландия се преплитат, така че не можеш да се загубиш. Така пише в пътеводителите. Той ли те е наранил? — погледна я и кимна с разбиране — Ясно. Какво точно се случи?
— Да не се готвиш да го описваш в някоя от книгите си?
— Може и да го сторя. Но в момента интересът ми е личен. Обичаше ли го?
— Обичах го. Щях да се омъжа за него.
При тези думи той се намръщи и забарабани по волана.
— И защо не се омъжи?
— Защото избяга, преди да застанем пред олтара. Това задоволява ли любопитството ти?
— Не. Само ми говори, че Рори е бил глупак — не успя да се спре и зададе следващия въпрос, макар да се изненада, че държи да чуе отговора: — Още ли го обичаш?
— Би било глупаво от моя страна. Стана преди десет години.
— Но още си огорчена?
— Да те пренебрегнат винаги причинява болка — отбеляза тя сухо — Да те съжаляват също те наранява. „Горката Бри! Бедната Бри! Да я зарежат само две седмици преди сватбата! Остана и сватбената рокля и скромната зестра, а момъкът побягна за Америка, вместо да я заведе под венчилото.“ Това стига ли ти? — извърна се за да го вижда по добре. — Искаш ли да знаеш дали плаках? Да. Дали го чаках да се завърне? И това — също.
— Удари ме, ако ще ти помогне да се почувстваш по-добре.
— Съмнявам се, че ще ми помогне. Защо е заминал?
От устните и се изтръгна стон, който показваше колко мъчителен е споменът.
— Не знам. Така и не разбрах. Това бе най-лошото. Дойде при мен и заяви, че не ме иска, няма да ме вземе, няма да ми прости онова, което съм направила, когато се опитах да разбера какво има предвид, той ме блъсна и аз паднах.
Ръцете на Грей стиснаха кормилото.
— Какво направи той?
— Събори ме — повторя тя спокойно. — Гордостта ми попречи да тръгна след него. И той замина за Америка.
— Копеле!
— И аз често съм си мислила същото, но не намирам отговор. Защо ме заряза? След време дадох сватбената си рокля на сестрата на Мърфи, Кейт, когато се омъжи за нейния Патрик.
— Рори не заслужава тъгата, която се появява понякога в очите ти.
— Може и така да е. Но мечтата за онова, което можеше да бъде, я заслужава. Какво правиш?
— Спирам. Хайде да се поразходим до скалите.
— Не съм облечена — запротестира тя, но той вече ос изля зъл от колата. — Обувките ми не са подходящи, Грей. Ще те почакам тук, щом искаш да погледнеш океана.
— Искам да го погледна с теб. Той само дето не я извлече от колата и я прегърна.
— Какво правиш? Полудя ли?
— Почти, а и си помисли какви хубави снимки ще ни направят онези туристи ей там и с каква радост ще си ги отнесат вкъщи. Говориш ли френски?
— Не — озадачена, изгледа лицето му. — Защо?
— Помислих си, че ако говориш френски, могат да ни вземат за французи. Като се върнат в Далас, ще разкажат на братовчеда Фред за романтичната френска двойка на скалите.
Преди да я пусне, я целуна.
Водата бе с цвета на очите й, забеляза той, онова замъглено и замечтано зелено. Денят бе ясен и той виждаше очертанията на Аранските острови, както и ферибота между Енсимор и Ирландия. Въздухът беше свеж, а небето бе синьо, но вещаеше да се промени всеки момент. На няколко метра от тях туристите говореха с характерния провлачен говор на американци от Тексас и той се усмихна.
— Красиво е тук. Всичко е красиво. Само да извърнеш глава и пред погледа ти се разкрива нова, възхитителна, секваща дъха гледка — нарочно се обърна към Бриана. — Напрано секваща дъха гледка.
— Ласкаеш ме, за да ме омилостивиш, защото се месиш в личните ми работи.
— Нищо подобно. А и не съм приключил с въпросите. И тъй като е известно, че обичам да се меся в хорските работи, би било лицемерно да се извиня. Коя е Аманда Доуърти и защо Роуган я търси?