Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Може да се отбие до Маги, след като свърши с Мърфи. Само след седмици бебето щеше да се роди. Все някой трябва да се погрижи за градината на сестра й, да изпере…
Засмя се и зачака Кон, хукнал през нивата, да я поздрави.
— Отдал си се на фермерство, така ли? Или гониш зайци? Не, това не е за теб — предупреди тя, когато кучето започна да души кошницата. Вдигна я по-високо. — Но вкъщи те чака чудесен кокал.
Мърфи й извика и тя му махна за поздрав. Той спря трактора и слезе, когато младата жена се приближи по току-що изораната земя.
— Чудесен ден за сеитба.
— От най-добрите — съгласи се той, като гледаше с надежда кошницата. — Какво носиш, Бри?
— Подкуп.
— О, ще успея да му устоя.
— Пандишпанова торта.
Притвори очи и въздъхна с престорено дълбока въздишка:
— Твой съм.
— Знам — обаче продължи да държи кошницата така, ме той да не успее да я достигне. — Става въпрос отново за колата ми, Мърфи.
Погледът му доби разтревожено изражение.
— Бриана, мила, време е да я погребем. Отдавна си е изпяла песента.
— Не би ли й хвърлил само един поглед?
Загледа се първо в нея, след това в кошницата.
— Цялата ли торта е за мен?
— До последната трошичка.
— Дадено — пое кошницата и я постави на капака на трактора. — Но те предупреждавам, че до лятото ще се наложи да си купиш нова.
— Добре, щом се налага. Но сега ми трябват средствата за оранжерията, така че ми е нужно колата да изкара още мъничко. Ти успя ли да разгледаш скиците ми за оранжерията, Мърфи?
— Да. Може да бъде изпълнено — възползвайки се от паузата, той извади цигара и запали. — Направих някои промени.
— Ти си истинско съкровище, Мърфи. Засмя се и го целуна по бузата.
— Така твърдят всички дами — отметна кичур от челото й. — Какво ли ще си помисли твоят янки, ако зърне как ме съблазняваш насред нивата ми?
— Той не е моят янки — тя неволно трепна, когато младият мъж повдигна нагоре черните си вежди. — Ти нали го харесваш?
— Трудно е да не го харесваш. Притеснява ли те, Бриана?
— Мъничко — въздъхна и се предаде. Нямаше нещо, което да не може да сподели с Мърфи. — Всъщност доста. Мисля за него. Не знам точно какво да правя, но мисля доста за него. Много по-различно е от онова, което изпитвах към Рори.
При споменаването на името мъжът се намръщи н се загледа в цигарата си.
— Рори въобще не заслужава да мислиш за него.
— Не го и правя. Но след пристигането на Грей неволно се сещам за него. Разбираш ли, Мърфи… Той ще си тръгне, както направи Рори — погледна встрани. Можеше да го изрече, но нямаше да успее да понесе съчувствието в очите му. — Опитвам се да го разбера, да приема нещата. Все си повтарям, че ще е по-лесно да го преживея, защото ще знам причината. А както стана с Рори. Въобще да не знам защо и какво ми липсва..
— Нищо не ти липсва — отсече Мърфи. — Забрави го.
— Забравила съм го. Или почти. Но… — разстроена, тя се извърна и се загледа към хълмовете. — Но какво има или пък липсва у мене, което отблъсква мъжете? Дали прекалено много изисквам от тях, или, напротив
прекалено малко? А може би у мен има някаква студенина, която ги отблъсква?
— Никаква студенина няма в теб. Престани да се самообвиняваш заради жестокостта на друг.
— Но аз мога да задам тези въпроси единствено на себе си. Минаха вече десет години. И за пръв път усетих нещо в сърцето си. Изплашена съм, защото не знам дали ще преживея да ме изоставят отново. Той не е Рори, знам това и все пак.
— Не, не е Рори — вбесен, че изглежда така безпомощна, така нещастна, хвърли цигарата на земята и я стъпка. — Рори беше глупак, който не виждаше какво има и бе склонен да повярва на всички лъжи, които чуе. Трябва да си благодарна на Бога, че го няма.
— Какви лъжи?
За миг очите му светнаха гневно.
— Всякакви. Денят минава, Бри. Утре ще дойда да видя колата ти.
— Какви лъжи? — постави ръка върху неговата. Нещо в главата й закънтя, юмрук стегна стомаха й. — Какво знаеш, Мърфи, което не си ми казал?
— Какво да знам? С Рори никога не сме били приятели.
— Така е — съгласи се тя. — Той не те харесваше. Постоянно те ревнуваше, защото бяхме така близки. Не можеше да повярва, че си ни като брат. Не го разбираше — продължи, без да престава да изучава Мърфи внимателно. — Един-два пъти дори се карахме и той ме обвини, че прекалено щедро раздавам целувките си, когато става въпрос за теб.
Нещо трепна в Мърфи, но той успя да се овладее
— Нали ти казвам, че е глупак.
— Ти казвал ли си му нещо? Или пък той на теб? — изчака, а хладината, обгърнала сърцето й, обхвана цялото й тяло. — Кажи ми, за Бога! Имам право да знам. Изплаках си очите, понасях съчувствените погледи на всички познати. Гледах как сестра ти се жени с роклята, която уших сама, за да съм истинска булка. От десет години у мен съществува една празнина.