Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Тя извърна глава съвсем навреме, за да избегне целувката му. Устните му се залепиха за бузата й.
— Хубави новини ли ти съобщи?
— Много. Издателството е харесало пробните глави, които им изпратих преди две седмици, и имат предложение.
— Радвам се — по начина, по който гризеше ухото й, реши, че е по-гладен, отколкото си признава. — Мислех, че продаваш книгите си, преди да ги напишеш. Чрез договор.
— Не се ангажирам с няколко наведнъж. Чувствам се притиснат — дотолкова, че току-що отказа предварителен договор за три бъдещи романа. — Карам ги един по един. И с агент като Арлийн добре се справям.
Странна топлина се разливаше по тялото й, докато той обсипваше с целувки шията й.
— Спомена пет милиона. Въобще не мога да си представя подобна сума.
— Този път не е толкова — Грей целуваше брадичката й. — Арлийн настояла за шест точка пет.
Тя се отдръпна смаяна:
— Милиона? Американски долари?
— Звучи като игра на Монополи, нали? — той се ухили. — Не я задоволява предложението на англичаните и тъй като последният ми роман продължава да е на първо място в класациите на лондонския „Таймс“, тя ги притиска — разсеяно я притегли към себе си и зацелува веждите и челото й. — Премиерата на „Крайна точка“ ще се състои в Ню Йорк следващия месец.
— Премиера?
— Ъхъ… На филма. Арлийн каза, че ще е добре да се появя.
— На твой филм? Задължително е да отидеш.
— Няма нищо задължително. Всичко вече е приключило. Сега на дневен ред е „Ретроспекция“
Устните му достигнаха ъгълчето на устата й и тя почти остана без дъх
— „Ретроспекция“?
— Книгата, над която работя в момента. Само тя ме интересува — присви очи. — Той трябва да намери книгата. По дяволите, как съм го пропуснал? Там е ключът! — откъсна се от нея и прокара ръка през косата си. — След като я намери, няма никакви шансове. Това ще го ангажира
Всяка фибра на тялото й тържествуваше от досега на устните му.
— За какво говориш? Каква книга?
— Дневникът на Делия. Той е връзката между миналото и настоящето. Няма да може да се измъкне, след като го прочете. Ще се наложи… — Грей разтърси глава, сякаш излизаше от транс. — Отивам да работя.
Почти бе изкачил стълбите, а сърцето на Бриана продължаваше да бие лудо.
— Грейсън?
— Какво?
Вече бе потънал в собствения си свят, забеляза тя и се разкъсваше между веселие и раздразнение. Нетърпеливото пламъче в очите му й подсказа, че почти не я вижда.
— Не искаш ли да хапнеш?
— Остави ми храна, ако имаш възможност. Благодаря.
И изчезна.
„Е — помисли си Бриана с ръце на кръста, — толкоз.“ За малко да се разсмее на глас. Този мъж почти я превърна в емоционална развалина, а дори не го подозира. Замина при Делия и дневника й, убийствата и кървавите разправи и я остави напрегната като пренавит часовник.
Опитваше се да се увери, че така е по-добре. Целувките я бяха размекнали, а бе неразумно да се поддаде на чувствата си към мъж, който щеше да напусне нея и страната й така лесно, както току-що напусна гостната й.
Въпреки това си помисли, че ще бъде щастлива, ако тази енергия, внимание и вещина са насочени към нея. Макар и за кратко. После самотата сигурно ще е горчива, но докато трае другото, вероятно ще е изключително приятно.
Вероятно? Прекалено много въпросителни, предупреди се тя и приготви за Грей табла с агнешко и крокети от сирене. Отнесе я горе и безшумно влезе в стаята му.
Той дори не я забеляза — тя впрочем и не очакваше. Нямаше да я забележи, разбира се, щом очите му са така присвити, докато седи зад компютъра си, а пръстите му бързо се движат по клавиатурата. Все пак изсумтя, когато му наля чай и постави чашата до лакътя му.
Когато се усети, че и се иска да го погали по изсветлелите коси, успя да се въздържи и реши, че е крайно време да отскочи до Мърфи и да го уговори да погледне колата.
Ходенето й помогна да се поразтовари от напрежението. Наближаваше сезонът, който обичаше най-много — пролетта. Птиците щяха да запеят, цветята да цъфнат, а хълмовете да се покрият с такава зеленина, че сърцето ти да примира, докато ги гледаш.
Светлината бе почти ослепителна, а въздухът така чист, че ясно различи пуфтенето на трактора на Мърфи през две ниви. Възхитена от деня, тя прехвърли кошницата в другата си ръка и запя. Докато прескачаше ниската каменна ограда, неволно се усмихна на тънкокракото жребче, жадно засукало от майка си, отдадена на кротка паша. Възхитена от гледката, тя погали майката и рожбата й, преди да продължи.