Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Очите му гледаха свирепо. Като на вълк, помисли си тя потресено: излъчваха злост и невероятна сила.
— Чу ли какво ти казах? — попита той ядосан и на нея, и на себе си, а тя продължи да стои безмълвна. Приличаше на дете, което току-що са ударили неоснователно.
Едно чувство, което до болка му бе познато.
— Господи! Май полудявам — разтърка лицето си с ръце и се опита да убие животинското в себе си. — Извинявай. Качи се в колата, Бриана. Няма да те изям.
Гневът му отново пламна, тъй като тя нито помръдна, нито примигна.
— Няма дори да те докосна!
Гласът й се възвърна, макар и не така овладян, както би искала.
— Защо си ми сърдит?
— Не съм ти сърдит — отстъпи назад. „Контролирай се“, увещаваше се той Обикновено му се удаваше. — Извинявай — повтори. — Престани да ме гледаш така, сякаш съм те ударил.
Но бе сторил точно това. Нима не знаеше, че гневът, острите думи, сърдитият тон я нараняваха повече от физическата грубост?
— Ще вляза вътре — бе се овладяла и издигнала стената, с която се ограждаше срещу несправедливостта. — Трябва да позвъня на Маги и да я предупредя, че няма да отида.
— Бриана — понечи да я докосне, но само вдигна безпомощно ръце в жест, който хем показваше раздразнението му, хем говореше, че е склонен да се извини. — Колко лошо искаш да се почувствам?
— Представа нямам, но мисля, че ще се почувстваш малко по-добре, ако хапнеш нещо.
— Да не се готвиш да ми приготвиш закуска? — затвори очи и пое дълбоко въздух. — Сдържан — промърмори и се загледа в нея. — Не ме ли нарече такъв преди време? Но май не си съвсем права, Бри. Писателите са окаяни хора. Хора на настроението, жестоки, егоистични, отдадени на себе си.
— Ти не си такъв — не можеше да обясни защо изпитва потребност да го защити. — Човек на настроението може би, но нищо от останалото.
— Напротив. Зависи как върви книгата, която пиша. В момента нещата са зле и затова и аз се държа зле. Ударих на камък, на костелив орех. На непревземаема крепост. И си го изкарах на теб. Искаш ли отново да ти се извиня?
— Не — поомекна, протегна ръка и я прокара по наболата му брада. — Изглеждаш уморен, Грей.
— Не съм спал — остана с ръце в джобовете и загледан в очите й. — Внимавай със съчувствието си към мен, Бриана. Книгата е само една от причините за лошото ми настроение днес. Другата причина си ти.
Тя отдръпна ръка, сякаш бе пипнала жив въглен. Бързият й жест го накара да се усмихне горчиво.
— Искам те. Боли ме да те желая по такъв начин.
— Боли те?
— Не го казах, за да те зарадвам.
Руменина заля бузите й.
— Не исках да…
— Това е част от проблема. Хайде, влизай в колата. Ако обичаш — добави той. — Ще се побъркам, ако остана тук днес и се опитам да пиша.
Бе налучкал абсолютно верния тон. Тя се настани в колата и изчака да се качи и той.
— Може би, ако убиеш още някого…
Откри, че въпреки всичко има сили да се засмее.
— Точно това обмислям.
Клонът на галериите „Уърлдуайд“ в графство Клар бе истинско бижу. Сградата наподобяваше къща в елегантно имение; не липсваха и градини наоколо. Нямаше тържествения катедрален вид на галерията в Дъблин, нито пищността на палата в Рим, но бе сграда с достойнство, построена специално да излага най-доброто от творбите на ирландските художници.
Това бе стара мечта на Роуган, а сега заедно с Маги я бяха превърнали в действителност.
Оформлението на градините бе дело на Бриана. Макар не лично тя да ги бе засадила, озеленителите се бяха ръководили от нейните скици, докато опасваха с рози пътеките от тухли, а големите полукръгли лехи — с хмел и макове, диви карамфили и попадиино цвете — все нейни любими цветя.
Самата галерия бе изградена от бледорозови тухли с високи, изящни прозорци с боядисани в сиво рамки. Подът на обширното фоайе бе на тъмносини и бели плочи, а от тавана висеше огромен полилей; към втория етаж водеше махагоново стълбище.
— Това е от Маги — прошепна Бриана, отново впечатлена от скулптурата, която бе изложена на централно място.
Грей различи две преплетени фигури, а хладното стъкло по странен начин загатваше за страст; формата бе изключително сексуална и едновременно с това — романтична.
— Нарече я „Отдаване“. Роуган я закупи, преди да се оженят. Не я продава на никого.
— Напълно го разбирам — наложи се да преглътне. Чувствената форма на стъклото действаше като плесница на и без това изтерзаната му душа. — Страхотна е.
— Тя има необикновен талант, нали? — нежно, само с върха на пръстите си, Бриана докосна хладното стъкло, което сестра й бе създала от огън и мечти. — Предполагам, че талантът кара хората често да променят настроенията си — усмихна се и погледна Грей през рамо. Изглеждаше така неспокоен, забеляза тя. Така нетърпелив към всичко, особено към себе си. — А и трудни, защото винаги изискват толкова много от себе си.