Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
Стори й се, че бе глупаво да спори, затова отпусна глава на рамото му.
— Всички се подготвят за празненството по случай Четвърти юли — каза му тя. — Коко и Холандеца спорят за рецептите на соса за барбекюто, а децата са страшно разочаровани, че не им разрешихме да гърмят с малки шарени димни бомбички.
— Накрал ще приготвят два соса и ще накарат всички да си кажат мнението кой им харесва повече. — Колко бе хубаво да седят така, каза си той, сами, в тишина и спокойствие на края на деня. — А пък децата няма да са разочаровани, когато видят зарята, която ще организира Трент.
Кевин говореше все за това цялата вечер, припомни си Меган.
— Доколкото разбрах, щяло да бъде нещо невероятно.
— Можеш да разчиташ. Тези тук нищо не вършат наполовина. Обичаш ли заря, сладурче?
— Почти толкова, колкото и децата. — Тя се засмя и се сгуши в него. — Не мога да повярвам, че вече е юли. Единственото, което ми остава да свърша, са двадесетина задачки, за да мога да се състезавам в голямото кулинарно шоу, да пазя децата да не се подпалят и да се наслаждавам на празника.
— Работата е на първо място — каза той. — Работиш ли по книгата на Фъргюс?
— М-хм… Нямах представа какво огромно богатство е бил натрупал и какво мизерно отношение е имал към хората. Виж тук. — Меган посочи с пръст страницата. — Когато е писал нещо за Бианка, то е все едно, че става въпрос за слугинята или още по-лошо, за някоя вещ. Всеки ден е проверявал разходите по домакинството, до последното пени. Има бележка, че удържал на готвачката тридесет и три ценза заради някакво несъответствие в кухнята.
— Много хора мислят повече за парите, отколкото за чувствата на останалите. — Нейт небрежно прелисти книгата. — Поне съм сигурен, че не седиш в скута ми заради банковата ми сметка, след като знаеш колко има там до последния цент.
— Ти си на червено.
— Горе-долу.
— Приходите обикновено са доста ограничени през първите години на който и да е бизнес, а като добавиш и всичкото оборудване, плащанията за къщата, застраховките и таксите за лицензите…
— Боже, колко обичам, когато заговориш за приходи и разходи. — Той затвори книгата и гризна игриво ухото й.
— Говори ми за чекове и баланс или за тримесечни печалби. Тримесечните печалби направо ме побъркват.
— Значи едва ли ще ти стане приятно да разбереш, че Холт е сметнал погрешно федералните плащания.
— М-м-м… — Нейт спря и присви очи. — Какво искаш да кажеш?
— Дължите на държавата още двеста и тридесет долара, които ще бъдат прибавени към плащането за следващото тримесечие или по-добрият вариант е да ги включа в авансовите плащания.
Той изруга цветисто.
— Защо изобщо трябва да ги плащаме предварително?
Тя го целуна леко в знак на съчувствие.
— Защото, Натаниъл, ако не го сториш, данъчните ще ти стъжнят живота. Моята работа тук е да ви пазя от тях. Освен това бих предложила — ще го кажа само ако смяташ, че можеш да издържиш на подобно вълнение — да си отвориш пенсионна сметка за свободните професии.
— За пенсиониране ли ми говориш? По дяволите, Мег, аз съм на тридесет и три.
— И не се подмладяваш. Даваш ли си сметка как ще живееш през златните си години, господин Фюри?
— Смених си мнението. Повече не искам да си говорим по работа.
— Освен всичко друго, това е много разумно и от гледна точка на данъчното облагане — настоя Меган. — Тези пари, които плащаш, няма да се облагат, докато достигнеш възрастта за пенсиониране. Тогава нещата се променят. Може да няма нищо романтично в планирането на бъдещето, но си струва да бъде направено.
Той плъзна ръка под хавлиения халат.
— Предпочитам удоволствията, които мога да получа в момента.
Пулсът й заби по-бързо.
— Приготвила съм необходимата бланка.
— Каква бланка?
— За сметката. Единственото, което трябва да направиш, е… Ау. — Хавлиеният халат се разтвори като вода под умелите му пръсти. Тя възкликна, потръпна, готова да се разтопи. — Как го направи?
— Идвай да си лягаш. — Нейт я пое на ръце. — Ще ти покажа.
Малко след разсъмване Натаниъл слизаше бавно по извитите стълби към терасата, пъхнал ръце в джобовете си, и си подсвиркваше доволно. Холандеца със същата стойка се спускаше по отсрещните стълби, когато двамата се забелязаха и се срещнаха в центъра.
Изгледаха се и изругаха.
— Какво правиш тук в този час? — попита Холандеца.
— И аз мога да ти задам същия въпрос.
— Аз живея тук, нали не си забравил?