Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Я престани с тези дивотии. — Тя отпрати племенниците си с махване на ръката. — Искам момичето да ми разкаже как онзи як младеж запокити побойника във водата.
Меган се разсмя и избърса очи.
— Първо го задуши.
— Ха! — Колийн потропна с бастуна от удоволствие. — Не ми спестявай подробностите!
ДЕВЕТА ГЛАВА
Б. се държи странно. Откакто се прибра от острова през лятото, е разсеяна и все замечтана. Закъсня за чая, забрави уговорката за обяд. Нетърпима. Смутовете в Мексико досадна работа. Уволних прислужника. Ризите колосани прекалено много.
Невероятно, помисли си Меган, загледана в бележките на Фъргюс, нахвърляни до сметките. Той говореше и за жена си, и за войната в Мексико, и за прислужника с еднакво раздразнение. Колко ли е била нещастна Бианка. Какъв ужас да бъдеш въвлечена в брак, в който властва един деспот, и да нямаш никаква възможност да управляваш собствения си живот.
Колко по-ужасно би било, ако Бианка го бе обичала.
Както често се случваше в часовете, преди да заспи, Меган разгърна книгата на страниците с особените цифри. Сега истински съжали, че не можа да отиде до библиотеката.
Може пък Аманда да й подскаже нещо. Тя сигурно знаеше дали Фъргюс е имал банкови сметки в чужбина, дали е държал някъде сейф.
Взря се в цифрите и се зачуди дали това бе отговорът. Та той бе имал къщи в Мейн и Ню Йорк. Това може да бяха номерата на сейфове в трезори. Дори комбинацията за домашните сейфовете бе пазил в къщата.
Тази идея й допадна, защото така щеше да има напълно логичен отговор на малката, но досадна загадка. Човек, така вманиачен по отношение на парите си като Фъргюс Калхун, сигурно бе скътал нещо тайно.
Нямаше ли да е прекрасно, помисли си Меган, ако откриеха някой прашен сейф в стар банков трезор? Всичките тези години е бил пазен не отварян, каза си тя. Ключът е загубен или изхвърлен. Ами съдържанието? Можеше вътре да има безценни рубини или акции, чиято цена се е покачила безкрайно много. Или пък една единствена избеляла с годините снимка. Кичур коса, завързан със златна панделка.
Меган вдигна очи към тавана и се засмя сама на себе си.
— Въображението ми е в пълен ход — измърмори тя. — Жалко, че това е невъзможно.
— Кое по-точно?
Меган подскочи като заек и очилата й паднаха до брадичката.
— По дяволите, Натаниъл!
Той бе широко усмихнат, докато затваряше и заключваше вратата на терасата.
— Мислех, че ще ми се зарадваш.
— Радвам се, ала защо трябва да се промъкваш крадешком?
— Когато един мъж се промъква през прозореца на една жена, единственият начин е да го стори крадешком.
Тя вдигна очилата на носа си.
— Това е врата.
— А ти приемаш всичко буквално. — Нейт се наведе над облегалката на стола, където седеше Меган, и я целуна жадно. — Радвам се да видя, че си говориш сама.
— Нищо подобно.
— Говореше си тъкмо когато влизах. Затова изчаках секунда, преди да вляза вътре. — Той отиде до вратата към коридора и също я заключи — Изглеждаше толкова сексапилна на това подредено бюро, с вдигната коса, очилата кацнали на носа ти. И с този строг домашен пеньоар.
В този момент й се прииска удобният хавлиен халат да се превърне в коприна и дантели. Само че не разполагаше с нищо прелъстително, което да облече, и се налагаше да се примири с халата и парфюма на Коко.
— Мислех си, че няма да дойдеш. Стана късно.
— Предположих, че ще има много гръм и трясък заради вчера и че ще искаш да сложиш Кевин да спи. Той нали не е разбрал?
— Не. — Стана й приятно, че Нейт се поинтересува, че това имаше значение за него. — Нито едно от децата не знае. Всички се държаха прекрасно. Все едно че си мислиш как влизаш сам самичка в битка и изведнъж откриваш, че си обградена от множество щитове. — Тя се усмихна и килна глава. — Да не би да криеш нещо зад гърба си?
Той вдигна вежди така, сякаш бе особено учуден.
— Очевидно крия. — Извади божур, съвсем същия като онзи, който й бе подарил преди. — Роза — каза Нейт, — но без бодли.
Докато говореше, прекрачи към нея и за момент Меган си каза, че този мъж, този невероятен мъж я желае. Той понечи да извали увехналия божур от вазата на бюрото.
— Недей. — Почувства се глупаво, ала въпреки това задържа ръката му. — Не го изхвърляй.
— Да не би да си сантиментална, Мег? — Трогнат, че бе запазила подаръка му, Нейт натопи свежото цвете при старото. — Решила си да работиш до късно или си мислеше за мен?
— Може и това да е било. — Не можа да устои на усмивката в очите му. — Да, мислех си за теб. Не винаги с най-добри чувства.
— Важното е, че си мислила за мен. — Той пое ръката й и я целуна по дланта. — Почти. — За нейна изненада Нейт я повдигна от стола, настани се на мястото й и я постави с нескрито удоволствие в скута си. — Така вече е по-добре.