Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
Той лениво отвори очи. „Господи, тази жена е ненаситна“, каза си.
— Всичко тук е прекрасно.
— Апартаментът се нарича „Ромео и Жулиета“.
— Да, но това е… — Тя се съсредоточи за миг. — Всъщност, като си помисли човек, те са били просто двама наивни тийнейджъри. И то самоубийци.
Харпър се засмя на разсъжденията й и съвсем се разсъни.
— Щом казваш.
— Никога не съм смятала историята им за особено романтична. Трагична — да, но глуповата. Не пиесата — побърза да добави тя, завъртя се и развя краищата на халата. — Гениална е, но двамата герои? „О, тя е мъртва, ще изпия отровата“. „О, той е мъртъв, ще забия ножа в сърцето си“. Господи, каква бърборана съм.
— Чаровница си — промълви Харпър, загледан в нея.
— Когато става дума за книги, винаги имам собствено мнение. Но както и да са го нарекли, този апартамент е божествен. Иска ми се да танцувам из него съвсем гола.
— Знаех си, че трябваше да донеса фотоапарат.
— Не бих имала нищо против. — Хейли повдигна халата като пелерина и отново се завъртя. — Мисля, че би било вълнуващо да се снимаме голи. След години, когато стана сбръчкана старица, ще мога да поглеждам снимката и да си спомням каква съм била на младини.
С игрива походка тръгна към леглото и седна на ръба.
— Имаш ли свои голи снимки?
— Не, поне засега.
— О, каква физиономия! — Погледна го закачливо. — Изглеждаш засрамен.
„Наистина е неотразима“, помисли си той.
— А ти имаш ли?
— Не съм се доверявала на никого до такава степен. А и съм твърде слаба, но на теб, изглежда, ти харесвам такава.
— Мисля, че си прелестна.
Сигурна бе, че е искрен, и това й се струваше чудо. Долавяше го в очите му. И в допира му.
— Тази нощ наистина се чувствам харесвана. — Изправи се и се загърна с халата. — Сред толкова лукс и изобилие.
— Да поръчаме десерт.
— Десерт ли? Но сега е почти два през нощта.
— Съществува гениално изобретение, наречено денонощен рум сървис.
— Цяла нощ? Такава глезла съм. Е, нека ме смятат за такава. — Отново седна на леглото. — Можем ли да го хапнем тук, на чаршафите?
— Правилата, свързани с денонощното обслужване, са: щом поръчваш след полунощ, задължително е да хапваш в леглото. Гола.
Хейли се усмихна дяволито.
— Правилата трябва да се спазват.
Лежаха по корем, с лица един към друг и поднос с шоколадов сладкиш между тях.
— Може би ще ми прилошее от преяждане — каза тя след поредната хапка. — Но не мога да устоя.
Харпър протегна ръка и й подаде една от чашите на пода.
— Ето, пийни.
— Не мога да повярвам, че си поръчал още една бутилка шампанско.
— А как да ядем сладкиш голи, без да го полеем с шампанско? Нецивилизовано е.
— Щом казваш. — Тя отпи глътка, набоде ново парче сладкиш и му го подаде. — Знаеш ли… За да можеш да ме впечатлиш след тази среща, ще трябва да надминеш себе си. Не бих се задоволила с нещо по-малко от щур уикенд в Париж! Или частен полет до Тоскана за страстен секс сред лозята.
— А какво ще кажеш за екскурзия до Римини? Слънце, секс и солена вода.
Хейли сънено се засмя:
— Звучи като скоропоговорка. — Претърколи се по гръб. — Още една хапка и цял живот ще съжалявам.
— Няма да го допусна.
Той отмести подноса. След това се наведе над нея и последва безкрайно дълга целувка.
Тя облиза устни, когато Харпър повдигна глава.
— Имаш неустоим вкус.
— Да, със силен привкус на шоколад.
Усмихна се, когато той се плъзна надолу и ръцете му докоснаха гърдите, ханша и корема й. Когато устните му стигнаха бедрата й, тя затаи дъх и се предаде на ласките му.
— О, за бога, Харпър… — простена Хейли.
— Забравих да спомена за тази част от среднощния десерт. — Той протегна ръка към подноса, потопи пръст в сметаната с шоколада и нежно го намаза върху зърната на гърдите й…
Чувстваше се толкова доволна и самоуверена, когато излезе от асансьора във фоайето с чантата на рамо. Наближаваше обяд, а денят й едва започваше. Бе закусила в леглото. Закуската й съдържаше почти от всяка храна, която можеше да се намери в щата Тенеси.
Струваше й се, че сияе от главата до петите.
— Аз ще оставя ключовете — рече Харпър и леко я целуна по устните. — Защо не седнеш?
— Ще поразгледам. Искам и да купя нещо от магазина за сувенири.
— Веднага се връщам.
Хейли издаде въздишка на щастие. Искаше да запомни всичко: хората, шадравана, пиколото с безупречна униформа, лъскавите витрини с произведения на изкуството и бижута.
Купи малко гумено пате за Лили и сребърна рамка — подарък за Роз. Имаше сладки сапунчета с форма на патета и прекрасна жълта шапчица, която толкова би подхождала на дъщеричката й.