Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
Кожата й проблясваше на светлината на свещите. Беше влажна от капчиците пот, избили по нея от изгарящата топлина, която бе завладяла и двамата. Златистите отблясъци се отразяваха в сините й очи, чиито ириси станаха по-тъмни, когато той плъзна ръка до най-горещото й място. Усети влажната й мекота.
Оргазмът бе като изблик на светлина, ослепителна светкавица, от която плътта й пламна в неудържим пожар. Изживя миг на забрава и се завърна в прекрасния светъл свят на опияняващите усещания. Всяка частица на тялото й се бе пробудила и оживяла.
Езикът му между бедрата й я накара да полети във вихъра на насладата. Горещите вълни, които преминаваха през тялото й, ставаха все по-силни и тя се чувстваше изтощена и замаяна, когато той я притегли на колене.
Взираше се в нея и й се струваше, че цялата й същност се разкрива пред него, сякаш е прозрачна. Устните му се впиха в нейните в целувка, от която сърцето й замря.
„Значи това е любовта — помисли си тя. — Това безкрайно доверие и себеотдаване. Да разтвориш сърцето си за някого, докато се почувстваш напълно разголена и беззащитна. И преливаща от щастие“.
Докосна лицето му, присви устни и с чувствено движение обви крака около тялото му.
— Да — промълви тя, докато телата им се сливаха.
Отново се изви назад и издаде стон, когато вълната на блаженство я заля.
Той я притискаше все по-силно и усещаше ударите на сърцето й до своето. „Още по-близо“, помисли си, усещайки жадната й плът.
Ръцете й го обгърнаха и устните й потърсиха неговите, докато заедно се залюляха, носейки се към върха и отвъд.
Може би не съществуваше нещо по-приятно от това да лежи изтегната в огромно легло, с крака, преплетени с тези на любимия си, след вълшебното страстно изживяване.
Всички романтични нощи, които бе преживяла по-рано, бледнееха в сравнение с тази. Замаяна от спомена за усещанията, тя се сгуши до него и сънено се усмихна, когато той погали гърба й.
— Беше чудесно — промълви Хейли. — Ти си страхотен, всичко е приказно. Усещам, че ако сега изляза навън, светлината, която струи от мен, ще заслепи цялото население на Мемфис.
— Ако излезеш точно сега, ще бъдеш арестувана — усмихна се той и ръката му се плъзна по-надолу. — По-добре остани тук с мен.
— Може би си прав. Толкова съм изтощена. — Тя се протегна гъвкаво като котка. — Мисля, че бях забравила какво е… Насладата от самозадоволяването не може да се сравни с… Господи, не мога да повярвам, че го казах!
Харпър се усмихна, обви ръка около нея и рязко я притегли към себе си.
Тя отпусна глава на рамото му.
— Понякога говоря, без да мисля. Не мисли, че съм сексманиачка.
— Късно е, вече разби фантазиите ми.
Притисна се по-силно към него и наклони глава назад.
— Толкова ми харесва да лежа така. — Прокара пръсти през косите му. — Отпусната и затоплена, сгушена до теб. Иска ми се да останем тук и тази нощ да няма край.
— А когато нощта свърши, ще закусим в леглото.
— Звучи примамливо, но знаеш, че не мога. Заради Лили…
— Тя спи дълбоко в сгъваемото креватче, което сложихме в стаята на майка ми днес. — Когато видя учудения й поглед, Харпър притисна устни към челото й. — Мама едва не подскочи от радост, задето малката ще остане при нея цяла нощ.
— Майка ти… — Хейли се надигна на лакти. — Господи, значи всички са знаели за плановете ти, освен мен?
— Е, почти всички.
— Роз знае, че ние… Струва ми се много странно. Не мисля, че е редно…
— Мама каза да ти напомня, че е отгледала три момчета, които са живи и здрави и не са попаднали в затвора.
— Но… аз съм ужасна майка.
— Напротив, справяш се чудесно. — Той обгърна раменете й. — Знаеш, че Лили е добре, както и че мама я обожава.
— Да. Знам това, но… Ако се събуди и заплаче за мен? Добре — въздъхна тя, когато го видя да повдига вежди, — ако се събуди, Роз ще се справи. А и Лили обича да бъде с нея и Мич. Наистина вече ставам банална.
Хейли огледа стаята — красота, разкош, пълна свобода…
— Значи можем да останем?
— Надявам се да се съгласиш.
Тя го погледна притеснено.
— Но аз нямам нищо тук, дори четка за зъби.
— Дейвид опакова една чанта багаж за теб.
— Дейвид ли? Е, добре тогава. Сигурна съм, че се е досетил какво ми е нужно. — После огледа щастливо стаята и повтори: — Значи оставаме?
— Такъв е планът, стига да ти харесва.
— Да ми харесва ли? — повтори тя с дяволит блясък в очите и бавно се притисна към него. — Нека ти покажа какво мисля за тази идея.
По-късно Хейли излезе тичешком от банята.
— Харпър, видя ли тези халати? Толкова са големи и пухкави. — Застана на прага и потърка буза в ръкава. — Има два, по един за всеки.