Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
Отстрани тапата, докато тя се заливаше от смях.
— Добре, имам доверие на Роз. Зная, че ще държи нещата под контрол. — После погледна щастливо. — Чувствам се като Пепеляшка! Без злите доведени сестри и тиквата.
— Дано пантофката ти става.
— Ще ме разглезиш, Харпър, предупреждавам те. Не знам дали ще мога да се държа като изискана дама, когато ми се прииска да заподскачам, да тичам и разглеждам всичко. Обзалагам се, че банята е разкошна. Мислиш ли, че можем да запалим тази камина? Зная, че времето е горещо, но не ме е грижа.
— Ще я запалим. Заповядай. — Подаде й чаша и я докосна със своята. — За незабравимите моменти.
За миг Хейли се загледа в искрящата течност.
— И за мъжете, които ги превръщат в реалност. — А след първата глътка възкликна: — Наистина е превъзходно. Струва ми се, че сънувам.
— Ако е така, аз също сънувам.
Плъзна пръсти по изящната й шия под високо прихванатите коси. С омайваща нежност я притегли към себе си. Почукване на вратата го накара да се усмихне със съжаление.
— Точни са. Аз ще отворя. Щом сервират вечерята, ще бъдем съвсем сами.
„Погрижил се е за всичко, до последната подробност“, помисли си тя. Цялостната картина се разкриваше пред нея постепенно, като страници от увлекателна история. Благодарение на него седеше в луксозен апартамент, пиеше шампанско на романтичната светлина на свещи и трептящи пламъци в камината. Във въздуха се носеше ухание на цветя. Едва усещаше вкуса на превъзходната вечеря, тръпнейки в очакване на това, което щеше да последва.
Тази нощ щяха да се любят.
— Разкажи ми за детството си — помоли го тя.
— Бях щастлив, че имам братя, въпреки че понякога ме ядосваха.
— Но сега сте много близки. Виждам го всеки път, когато гостуват. Въпреки че живеят далеч от Мемфис, тримата сте сплотен отбор.
Харпър доля чашата й.
— Искаше ли ти се да имаш братя или сестри, когато беше малка?
— Да. Имах приятели и братовчеди, с които често играех, но не беше същото. Мечтаех за сестра. Момиче, с което да споделям тайните си нощем или дори да се карам. А ти си имал всичко това.
— Като деца бяхме страхотна банда, особено когато и Дейвид се присъедини към нас.
— Сигурно четиримата сте подлудявали Роз.
Той се усмихна и повдигна чашата си.
— Правехме всичко възможно. Летата бяха дълги, каквито изглеждат на всяко хлапе. Дворът и горичката бяха целият свят за нас. Помня как ухаеха на буйна свежа зеленина. По цяла нощ слушахме щурците.
— Аз държах прозореца си отворен, за да ги чувам по-добре. Навярно често сте правели пакости?
— Доста често, но никой не можеше да заблуди мама, треперехме от страх пред нея. Тя сякаш имаше радар. Помня как, докато вършеше нещо в къщата или градината, още щом усетеше, че се приближавам, знаеше, че съм направил пакост.
Хейли се подпря с лакът на масата и положи брадичка върху дланта си.
— Разкажи някоя случка.
— Най-големият ми срам беше след първата ми среща с момиче. — Той потопи ягода в разбита сметана и й я подаде да отхапе. — Прибрах се у дома, за първи път вкусил от рая на задната седалка на любимото си камаро, около шест месеца след шестнайсетия ми рожден ден. На следващата сутрин мама влезе в стаята ми и сложи кутия презервативи на тоалетката. Все още си го спомням съвсем ясно. Говори ми за секса и отговорността, за безопасност и разумно поведение. Каза, че не се и съмнява, че съм ползвал предпазно средство и ще продължа да ползвам. После ме попита дали имам някакви въпроси.
— Какво каза ти?
— Отвърнах: „Не, шефе“. Когато мама излезе, се завих презглава и се запитах откъде, за бога, е разбрала, че съм правил секс с Джени Проктър в камарото си. Беше едновременно озадачаващо и унизително.
— Надявам се и аз да бъда такава майка.
Харпър повдигна вежди, докато потапяше поредната ягода в сметана.
— Която кара детето си да се чувства объркано и засрамено?
— Не, мъдра като нея. Да постъпвам толкова разумно, когато Лили порасне.
— Лили няма да прави секс, преди да стане на трийсет, а ще се омъжи едва няколко години по-късно.
— О, разбира се — усмихна се Хейли и захапа подадената й ягода. После попита: — А какво стана с Джени Проктър?
Леката му усмивка го издаде, че се връща назад в спомените си.
— Поболя се от мъка по мен, когато се наложи да замине за Калифорния, за да учи в колеж. Бе принудена да остане там и да се омъжи за сценарист.
— Горката, имала е незавидна участ — въздъхна Хейли, а той отново доля чашата й. — Вече съм полузамаяна.