Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
— Мислиш ли, че идеята е добра? — попитах го. Отпих предпазливо от чашата. Като пазител, макар и още обучаващ се, бях длъжна винаги да съм във форма и нащрек, само че тази вечер отново ме бе обзело бунтарско настроение. На вкус напитката ми заприлича на пунш. С примес от сок от грейпфрут. И още нещо сладникаво, може би ягоди. Продължавах да съм убедена, че съдържаше алкохол, но не ми се струваше толкова силен, че да ми замае главата.
Скоро се появи още една сервитьорка с поднос с храна. Огледах го набързо и не открих нищо познато. Имаше нещо, смътно наподобяващо гъби, напълнени със сирене, като и някакви дребни хапки, намазани с нещо, наподобяващо пастет. Като заклета месоядка аз се пресегнах за едно от тези лакомства, решила, че няма да е зле да ги пробвам.
— Това е фоа гра — обясни ми Кристиан, с онази усмивка, която никак не харесвах.
Изгледах го предпазливо.
— Какво е това?
— Не знаеш ли? — Тонът му беше самонадеян и може би за пръв път в живота си звучеше като особа от кралска фамилия, благоволяваща да сподели елитарните си познания с някой по-нисш. Сви рамене. — Възползвай се от шанса да разбереш. Опитай го.
Лиса въздъхна с раздразнение.
— Това е гъши дроб.
Моментално си дръпнах ръката. Сервитьорката отмина, а Кристиан се засмя. Измерих го с един от прочутите си кръвнишки погледи.
Междувременно Мейсън все още обсъждаше въпроса ми, дали е добра идеята новаците да се бият в истински битки преди дипломирането си.
— Какво толкова правим ние? — попита той с възмутен тон. — Какво правиш ти? Тренираш всяка сутрин заедно с Беликов. И какво ти помага това на теб? Или на мороите?
Какво ми помага ли? Кара сърцето ми да препуска и изпълва мозъка ми с неприлични мисли.
— Ние още не сме готови — настоях аз.
— Остават ни още само шест месеца до дипломирането — заприглася ми Еди.
Мейсън кимна в знак на съгласие.
— Да. Но колко още ще научим за тези месеци?
— Много — заявих, като се замислих за това, колко бях научила от уроците на Дмитрий. Допих питието си. — Освен това къде е границата? Да допуснем, че завършим училището шест месеца по-рано и ни изпратят да се бием. Какво следва? Ще решат да съкратят обучението, като премахнат последната учебна година? Или направо и предпоследната?
Той сви рамене.
— Не се страхувам да се сражавам. Можех да победя някой стригой още когато бях във втората година.
— Да — съгласих се аз сухо. — Със същия успех както спускането със ските по онзи склон.
Лицето на Мейсън, вече зачервено от топлината, стана тъмночервено. Моментално съжалих за думите си, особено след като Кристиан се разсмя.
— Никога не съм очаквал да доживея деня, в който ще се съглася за нещо с теб, Роуз. Но колкото и да е тъжно, и това се случи. — Сервитьорката, разнасяща коктейлите, пак се появи. Кристиан и аз си взехме по още една чаша. — Мороите трябва да започнат да ни помагат да ги защитаваме.
— С магия ли? — попита внезапно Мия.
Заговори за пръв път, откакто бяхме дошли тук. Но срещна само мълчание. Реших, че Мейсън и Еди не й отговарят, защото не знаят нищо за магията. Но Лиса, Кристиан и аз знаехме… само че упорито се преструвахме, че не е така. В очите на Мия проблясваше някаква странна искра на надежда, но само можех да гадая какво е преживяла днес. Още като се е събудила сутринта, е узнала, че майка й е мъртва, а след това бе заставена да слуша с часове спорове за разни политически въпроси и бойни стратегии. Фактът, че тя седеше тук с нас и изглеждаше донякъде сдържана, беше за мен истинско чудо. Според мен тези, които обичаха майките си, щяха да са съсипани от скръб в подобна ситуация.
Но след като никой друг явно нямаше намерение да й отговори, накрая аз наруших мълчанието:
— Предполагам. Но… не зная много за това.
Допих питието си и отклоних очи с надеждата някой друг да подхване разговора. Но никой не го поде. Мия изглеждаше разочарована, но не каза нищо, когато Мейсън отново се впусна да спори за борбата срещу стригоите.
Взех си трети коктейл и се потопих във водата, докато все още можех да държа здраво чашата си. Този път питието в нея се оказа по-различно. Приличаше на мляко с какао, а отгоре имаше бита сметана. Опитах го и определено открих малко алкохол, но си казах, че шоколадът навярно го е разредил достатъчно.