Птици, животни и роднини
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Птици, животни и роднини». Краткое содержание книги:
Всички нахлухме в огромната кухня, покрита с каменни плочи. Един чайник вече дигаше пара на печката, а Макс държеше в ръка овъглена петлирова банкнота и я съзерцаваше с печал.
— Макс — каза мама, — наистина си направил голяма глупост.
Той се обърна към нея със сияещи очи.
— Никакъв разход заради майката не голям — той лепна на дланта й остатъците от петачката, — пази го, майката, за сувенир!
— Куеее! — долетя скръбен, ехтящ зов.
— Това Доналд — заяви гордо Макс.
— Къде е той? — попита мама.
— Не знам, кога иска да крие, той може да крие.
Лесли отиде до задната врата и я отвори.
— Доналд! — извика той. — Тук ли си?
— Куеее! — изтръгна се вибриращ зов с бавно затихващо ехо.
— Господи! — изохка Лесли. — Този глупак е паднал в кладенеца.
В градината зад кухнята имаше голям кладенец, дълбок около петдесет фута, в който се спускаше дебела желязна тръба. Ехото от гласа на Доналд категорично потвърждаваше, че Лесли е прав. Грабнахме една лампа и мигновено наобиколихме кладенеца. Надникнахме в тъмните му глъбини: Доналд се беше вкопчил с ръце и крака в тръбата. Той погледна нагоре към нас и свенливо се обади:
— Куее!
— Доналд, не ставай глупак! — каза ядосано Лари. — Хайде, излизай оттам! Ако паднеш във водата, ще се удавиш. Не че толкова ми е жал за теб, но ще замърсиш целия ни запас от вода.
— Няма! — възрази Доналд.
— Доналд! — каза Макс. — Ние те иска. Ела! Там студено долу. Ела да пиеш малко чай с майката и ще приказваме пак за твоя книга.
— Държите ли много на това?
— Да, да, държим! — потвърди Лари нетърпеливо.
Бавно и с големи усилия Доналд се закатери нагоре по тръбата. Следяхме със затаен дъх всяко негово движение. Когато се приближи достатъчно, всички се наведохме, сграбчихме различни части от тялото му и го издърпахме навън. След това пак въведохме гостите в къщи и започнахме да ги поим с огромни количества горещ чай, за да възвърнат трезвия си вид. Изтощение от безсъние обаче не може да се възстанови с чай.
— А сега се прибирайте у вас — каза Лари твърдо, — и утре ще се срещнем в града.
Придружихме ги до верандата. Конят отчаяно клюмаше, впрегнат във файтона, файтонджията го нямаше.
— Имаха ли файтонджия? — попита ме Лари.
— Честно казано, бях заплеснат в свещниците и не съм забелязал.
— Аз ще карам! — каза Макс. — А Доналд ще ми пее.
Доналд се настани внимателно със свещниците в ръце на задната седалка, а Макс седна на капрата. Той съвсем професионално плесна с камшика и конят, сякаш изваден от състояние на кома, изпръхтя и се затътри тромаво надолу по алеята.
— Лека нощ! — извика Макс и размаха камшика.
Почакахме, докато се изгубиха от погледа ни зад маслиновите дръвчета, след това се прибрахме вкъщи, затворихме вратата и въздъхнахме с голямо облекчение.
— Лари, не биваше да каниш гости в този късен час! — каза мама.
— Не съм ги канил в такъв късен час! — отвърна той с раздразнение. — Те сами дойдоха по това време. Аз по принцип ги бях поканил на чаша питие у нас.
Точно в този момент се разнесе силно тропане на предната врата.
— Е, повече не мога, отивам си — и мама пъргаво офейка нагоре.
Лари отвори и на вратата се показа изпадналият в паника файтонджия.
— Къде ми е карочиното? — изкрещя той.
— А ти къде беше? — викна му Лари. — Кириосите го взеха.
— Откраднаха ми карочиното! — изрева файтонджията.
— Хич не са ти го откраднали, глупако! — вече извън себе си изкрещя Лари. — Понеже ти не си беше на мястото, те го подкараха, за да се приберат в града. Ако тичаш бързо, можеш да ги настигнеш.
Призовавайки на помощ свети Спиридон, файтонджията хукна през маслиновата горичка надолу към пътя.
За да не пропусна последното действие от този спектакъл, изтичах до удобно за наблюдение място, откъдето виждах ясно разклона за нашата алея и обляния в лунна светлина път за града, файтонът се движеше бързо, а Доналд и Макс пееха в безгрижен дует. Тъкмо когато излизаха на пътя, файтонджията изскочи от маслиновата горичка и с проклятия продължи да тича подир файтона.
Макс погледна стреснато назад.
— Вълкове, Доналд! Дръж се здраво! — изкрещя той и започна да налага с камшика нещастния кон.
Животното се стресна и препусна в галоп, но такъв, какъвто позволяват скромните сили на един файтонджийски кон в Корфу. Все пак бързината му беше достатъчна, за да поддържа разстояние около десетина крачки от тичащия с всички сили файтонджия. Той викаше и умоляваше почти през сълзи. Решен да „спаси“ Доналд на всяка цена, Макс безмилостно шибаше коня, а Доналд от време на време се показваше от задната облегалка на файтона и викаше към файтонджията: „Бум!“ После се изгубиха от погледа ми по пътя за града.