Птици, животни и роднини
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Птици, животни и роднини». Краткое содержание книги:
В този момент Одисей се появи от нощното небе, понесен безшумно от вятъра като глухарче, и се опита да кацне на голото ми рамо. Сложих го на земята и му донесох чинията с храна. Той започна да кълве и да гълта шумно, като си говореше нещо със слаб гърлест звук и примигваше с блестящите си очи срещу мен.
Междувременно файтонът наближаваше бавно, но сигурно и се насочи към предния двор на къщата. Наведох се от прозореца и главата ми се замая от гледката:
На задната седалка седяха двама души. Те държаха по един огромен сребърен свещник с големи бели свещи, които хората обикновено купуват, за да ги запалят в църквата на свети Спиридон. Двамата пееха високо и фалшиво, но много наперено една песен от „Девицата на планините“, опитвайки се според възможностите си да постигнат хармония.
Файтонът спря шумно до стъпалата, които водеха към верандата.
— На седемнайсет… — въздъхна един баритон с подчертано британско произношение.
— На седемнайсет! — подхвана другият певец с доста силен средноевропейски акцент.
— Той се влюбва лудо — каза баритонът, размахвайки необуздано свещника, — в едни нежносини очи.
— Нежносини — повтори средноевропейският акцент, влагайки такава похотливост в тези прости думи, че трябваше човек лично да го чуе, за да повярва на ушите си.
— На двайсет и пет — продължи баритонът, — смята, че си е изпатил зле.
— Зле — повтори средноевропейският акцент скръбно.
— От очи с различни цветове — каза баритонът и направи такъв отчаян жест със свещника, че свещите изхвърчаха като ракети и паднаха със свистене на тревата.
Вратата на спалнята ми се отвори и влезе Марго, увита в много дантели и нещо като муселин.
— За бога, какъв е този шум? — попита тя с дрезгав, обвиняващ шепот. — Знаеш, че мама не е добре!
Обясних, че нямам нищо общо с шума, но че явно си имаме компания. Марго се наведе от прозореца и видя файтона, в който певците току-що се канеха да почнат следващия куплет на песента.
— Слушайте! — извика тя с приглушен глас. — Моля ви да не вдигате толкова шум. Майка ми е болна.
Възцари се внезапна тишина. После един висок като върлина мъж се изправи несигурно. Той вдигна високо свещника си и втренчи поглед в Марго.
— Не треба, скъпа лейди — поде той с гробовен глас, — не треба тревожим майката!
— Ей богу, в никакъв случай! — потвърди и английският глас от вътрешността на файтона.
— Кои са тия? — развълнувано ми прошепна Марго.
Казах, че съвсем сигурно са приятели на Лари.
— Вие да не сте приятели на брат ми? — измяука Марго от прозореца.
— Благородно създание — отвърна високата фигура, като й махаше със свещника. — Той ни покани да пием.
— Аха… Един момент, сега ще сляза долу.
— Да ви разгледам отблизо, значи да осъществя моята мечта в живота — възкликна високият и се поклони някак неуверено.
— Да ви видя отблизо — поправи го тих глас от задната седалка на файтона.
— Ще отида долу — каза ми Марго, — ще ги вкарам вътре и ще гледам да пазят тишина. Върви да събудиш Лари!
Нахлузих къси панталонки, вдигнах безцеремонно Одисей (който храносмилаше с притворени очи), отидох до прозореца и го изхвърлих навън.
— Изключително! — възкликна високият човек, гледайки как Одисей отлита над посребрените от луната върхове на маслиновите дръвчета. — Това като къща на Дракула, а, Доналд?
— Ей богу, да! — потвърди Доналд.
Тръгнах с бързи крачки по коридора и нахлух в стаята на Лари. Загубих известно време, докато го вдигна от сън, защото поради твърдото си убеждение, че мама го е заразила с простудни микроби, беше изгълтал профилактично половин бутилка уиски преди лягане. Най-после той седна в кревата и ме погледна с мътен поглед.
— Какво, по дяволите, искаш пък ти?
Обясних за двата субекта във файтона и за твърдението им, че били поканени да пийнат у нас.
— Ох, господи! — изпъшка Лари. — Направо им кажи, че съм отишъл в Дубровник.
Обясних, че трудно ще успея да сторя това, понеже Марго сигурно вече ги е примамила да влязат в къщата, и че не бива да вдигаме шум, защото мама е неразположена. Лари се измъкна, пъшкайки от леглото, сложи си халата, обу си чехлите и заедно се понесохме по скърцащите стълби към гостната. Там заварихме Макс — дълъг като върлина, изящен и добродушен, отпуснал се на един стол. Той размахваше пред Марго свещника си, всичките свещи на който бяха изчезнали. Доналд седеше прегърбен и мрачен на друг стол с вид на помощник — директор на погребално бюро.