Птици, животни и роднини

— Искате ли… ъ-ъ… нещо за пиене — запита Лари. — Разбира се, не мога да ви поканя да останете по-дълго, понеже за съжаление майка ми е болна.

— Много учтиво от твоя страна — каза Доналд. Много учтиво, наистина. Трябва да ти се извиня заради него. Нали разбираш, чужденец.

— Е, аз трябва да вървя да спя — измънка Марго, промъквайки се нерешително към вратата.

— А, не! — лавна Лари. — Някой трябва да сипе питието.

— Недей! — Макс приклекна на пода с Роджър в ръце и погледна с тъга Марго. — Недей местиш тес очи от моя орбита!

— Добре, тогава ще отида да взема питиетата! — развълнувано каза Марго.

— А аз помогне — Макс захвърли Роджър и скочи на крака.

Роджър беше останал с погрешното впечатление, че Макс възнамерява да го милва до сутринта пред гаснещия огън, и, естествено, се раздразни, когато го захвърлиха настрани. Той започна отново да лае.

Вратата на гостната се отвори с трясък и там се появи Лесли гол-голеничък с ловна пушка в ръка:

— Какво става тук, дяволите да го вземат?

— Лесли, върви да си сложиш някакви дрехи! — писна Марго. — Това са приятели на Лари.

— Ох, господи! — каза отчаяно Лесли. — Стига вече!

Той се обърна и тръгна обратно нагоре.

— Пиене! — възкликна Макс, като сграбчи ентусиазирано Марго и започна да я върти във валс под акомпанимента на почти истеричния лай на Роджър.

— Много те моля да не вдигаш толкова шум — каза Лари — Макс, за бога!

— Ужасно неприлично държане — потвърди Доналд.

— Не забравяй за майка ми! — повтори Лари и това очевидно засегна някаква струна в душата на Макс.

Той веднага престана да валсира със задъханата Марго и се закова на място.

— Къде твойта майката? — попита той. — Госпожата болната… заведи ме при нея, аз може осигуря нея.

— Не осигуря, а помогна! — каза Доналд.

— Ето ме! — обади се мама с леко гъгнещ глас откъм вратата. — Какво става тук?

Тя беше по нощница и носеше поради настинката голям шал на раменете си. Беше взела под мишница клюмналия пъхтящ и апатичен Додо — нейния териер Денди Даймънт27.

— Идваш тъкмо навреме, мамо — посрещна я Лари. — Искам да ти представя Доналд и Макс.

Доналд за пръв път прояви енергичност. Той стана, бързо прекоси стаята, отиде при мама, хвана ръката й и слабо се поклони:

— Очарован съм. Ужасно съжалявам за безпокойството. Нали разбирате, моят приятел е от континента.

— Много ми е приятно, че се запознахме — промълви мама със сетни сили.

При влизането й Макс беше разперил широко ръце и сега я гледаше с цялата всеотдайност на кръстоносец, който за пръв път вижда Ерусалим.

— Майката! — възкликна драматично той. — Вие майката?

— Здравейте — каза неуверено мама.

— Вие сте — попита Макс, за да си изясни нещата, — болната майка?

— А, само лека настинка! — възрази мама.

— Ние пропудили вас — Макс сложи ръка на сърцето си и очите му се напълниха със сълзи.