Птици, животни и роднини

Настъпи дълга пауза, докато чакахме Доналд да продължи. Той преглътна два-три пъти, развълнуван от собственото си творение, сгъна грижливо листчето хартия и го сложи обратно в джоба си.

— Какво ще кажеш? — попита той Лари.

— Ами, малко е късичко — смънка предпазливо Лари.

— Да, но стилът?

— Ами, хм, интересно е. Въпреки че е познат отпреди.

— Не е възможно. Вярвай, че това ми хрумна едва тази нощ.

— Мисля, че повече не бива да му се дава да пие каза високо Лесли.

— Тихо, миличък! — прекъсна го мама. — Как смятате да озаглавите това, Доналд?

— Реших — заяви Доналд тържествено, — реших да го назова „Внезапната книга“.

— Много дръзко заглавие — каза Лари. — Смятам обаче, че трябва да разкриеш индивидуалните образи на главните си герои, преди да ги свалиш на дивана.

— Да. Възможно е да си прав.

— Да, това наистина е интересно — каза мама и кихна силно. — А сега смятам, че е най-добре всички да изпием по чаша чай.

— Аз ще направя чай за теб, майката! — скочи Макс и отново разлая всички кучета.

— Аз ще ти помогна — присъедини се Доналд.

— Марго, скъпа, по-добре иди с тях и им помогни да намерят, каквото им трябва! — помоли мама.

Когато тримата излязоха от стаята, мама погледна Лари.

— И това са хората, за които казваш, че не са ексцентрични.

— Е, Доналд не е ексцентричен. Само е малко отнесен.

— И внезапно, внезапно, внезапно, внезапно той се напи — поде Лесли, като слагаше още цепеници в огъня и го разбутваше да пламне.

— Те и двамата са много добри момчета — защити ги Лари. — Доналд вече шашна половината Корфу.

— Какво искаш да кажеш? — попита мама.

— Нали знаеш как жителите на Корфу обичат да измъкват всяка тайна от човека. Всички са убедени, че той, понеже има такава типична английска външност и сигурно е пълен с пари, явно има много знатно потекло. А Доналд пък се забавлявал, като им разказвал най-различни истории. Той бил, ме убеждават тукашните хора, големият син на един херцог, братовчед на лондонския епископ и незаконният син на лорд Честърфийлд. Бил завършил в Итън, Хароу, Оксфорд, Кеймбридж, а тази сутрин ми беше много забавно, когато госпожа Папанопулос ме убеждаваше, че той я уверил, че завършил образование в Гъртън.

Точно в този момент в гостната влезе Марго. По лицето й беше изписано смущение.

— Лари, трябва да дойдеш и да ги вразумиш! Макс току-що запали кухненската печка с банкнота от пет лири, а Доналд изчезна някъде и непрекъснато ни се обажда с викове „Куее“28, но не можем да го открием.