Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Беше горещ ден в края на август. Алиена носеше сандали и тънка ленена рокля. Гората бе затихнала и смълчана, чуваха се само ромонът на водопада и усилващият се и затихващ глас на Джак. Историята започваше обичайно, с описанието на храбър рицар, едър и силен, могъщ в битката и въоръжен с вълшебен меч. Възложена му бе трудна задача: да пътува до далечна източна страна и да донесе оттам лоза, която ражда рубини. Но приказката бързо се отклони от обичайния шаблон. Рицарят бе убит и разказът се съсредоточи над неговия скуайър, смел, но беден седемнайсетгодишен младеж, влюбен безнадеждно в кралската дъщеря — една красива принцеса. Скуайърът се закле да изпълни задачата, възложена на господаря му, въпреки младостта и неопитността си, като при това разполагаше само с едно пъстро пони и лък.
Вместо да поразява враговете си с един могъщ удар на вълшебния меч, както правеше обикновено героят в такива истории, скуайърът се бореше отчаяно, като губеше битки и печелеше само с късмет или хитрина и повечето пъти избягваше смъртта едва на косъм. Често пъти биваше уплашен от враговете, срещу които се озоваваше — за разлика от неустрашимите рицари на Карл Велики — но никога не отстъпваше от мисията си. Все пак задачата му, както и любовта му, изглеждаха безнадеждни.
Алиена се усети, че е по-запленена от безразсъдството на скуайъра, отколкото от могъществото на господаря му. Хапеше притеснено кокалчетата на пръстите си, щом героят препуснеше във вражеска територия, ахваше, щом някой великан замахнеше с меча си едва на косъм от него и въздъхваше, щом той положеше самотен глава да поспи и засънуваше далечната принцеса. Любовта му изглеждаше дълбоко свързана с присъщата му упоритост.
Накрая той донесе в родината си лозата, която ражда рубини и удиви целия двор.
— Но скуайърът не се интересуваше чак толкова — каза Джак и щракна с пръсти пренебрежително, — от всички тези барони и графове. Бе запленен от едно-единствено създание. В онази нощ той се прокрадна в стаята й, като избегна стражите с хитрина, която бе научил в странстването си на изток. Най-сетне застана до леглото й и се взря в лицето й. — Гледаше Алиена в очите, докато казваше това. — Тя се събуди веднага, ала не се уплаши. Скуайърът се пресегна и нежно взе ръката й. — Джак изигра разказаното с жест, като посегна към ръката на Алиена и нежно я задържа между дланите си. Беше омагьосана от страстта в погледа му и от силата на любовта на младия скуайър и едва забеляза, че Джак държи нейната ръка.
— Каза й: „Обичам те безкрайно“ — продължи разказвачът — и я целуна по устните. — Джак се наведе и целуна Алиена. Устните му я докоснаха толкова леко, че тя почти не го усети. Стана много бързо и той мигновено поднови разказа. — Принцесата потъна в сън — продължи той. А Алиена си помисли: „Това наистина ли се случи? Целуна ли ме Джак?“ Трудно можеше да го повярва, но все още усещаше допира на устните му върху своите. — На другия ден скуайърът попита краля дали би могъл да се ожени за принцесата като награда за скъпоценната лоза. — „Джак ме целуна без умисъл“, реши Алиена. „Беше просто част от разказа. Той дори не съзнава какво направи. Просто ще забравя за това.“ — Кралят му отказа. Сърцето на скуайъра бе разбито. Всички придворни се смееха. Същия този ден скуайърът напусна страната, яхнал пъстрото си пони. Но се закле, че ще се върне един ден и в този ден ще се ожени за красивата принцеса. — Джак замълча и пусна ръката на Алиена.
— И какво стана след това? — попита тя.
— Не знам — отвърна Джак. — Не съм го измислил още.
Всички важни хора в Кингсбридж се включиха в енорийското настоятелство. Идеята беше нова за повечето, но им хареса мисълта, че Кингсбридж вече е град, а не село и призивът към тях като към видни граждани, които да осигурят каменна църква, трогна суетните им души.
Алиена и Алфред набраха членовете и в средата на септември организираха първия обед на настоятелството. Главните отсъстващи лица бяха приор Филип, който се отнесе донякъде враждебно към начинанието, макар и не дотам, че да го забрани; Том Строителя, който отклони поканата заради чувствата на Филип; и Малахи Евреина, изключен заради религията му.
Междувременно Елън бе изтъкала топ плат от излишъка вълна на Алиена. Беше груб и безцветен, но ставаше за монашески раса и манастирският иконом, Кътбърт Белоглавия, го бе изкупил. Цената беше ниска, но все пак два пъти по-висока от суровата вълна и след като изплати на Елън по едно пени на ден, Алиена остана с половин фунт отгоре. Кътбърт беше склонен да купи още плат на тази цена, тъй че Алиена изкупи излишната вълна на Филип, прибра я на склад и намери още дузина души, главно жени, които да я изтъкат. Елън се съгласи да изтъче още един топ, но отказа да я тепа на кече, защото работата била много тежка. Повечето от останалите отказаха по същата причина.