Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Затлаченото с бели облаци небе огряваше доброжелателно града и прогонваше сенките. Сладкар буташе количката си на връщане от пазарния площад. Щайга с бадеми падна от количката и някакви малчугани изникнаха сякаш от земята и напълниха шепите си с ядки, преди сладкарят да ги е разгонил. Застанеше ли на западната стена, можеше да обходи с поглед великите антийски равнини като бог, който гледа света отвисоко. Вятърът препускаше по улиците, хапеше страните и устните му. Камнипол беше съвършеният град. Всичко значимо, всичко велико се беше случило тук — от падението на драконите и въздигането на Белия пророк до робските бунтове, които бяха изстреляли дом Антеа към върховете и бяха поставили началото на първокръвна империя с център в града, който бяха построили драконите. Камниполските камъни бяха свидетели на векове, на епохи.
А сега, навярно за пръв път, Досън щеше да заеме полагащото му се място в своя любим град. Положил бе основите на едно дело, с което Камнипол да го запомни. Досън Калиам, барон на Остерлингов хребет, който прочистил кралския двор и върнал Антеа в правия път. Калиам, който събрал около себе си поборниците на праведността. Който унищожил злокозниците на хаоса и промяната.
Безсмъртният град го изкушаваше да се опие от спомените си и от мечтите си за едно бъдеще, което ще се сгъва пред волята му — бъдеще, в което не той, а Къртин Исандриан и Фелдин Маас ще влачат крака през мръсния сняг по зимни дела — и Досън се отпусна. И да имаше някакви знаци, които да го предупредят за нападението, не ги забеляза.
Пътят зави. В триъгълната градинка, където две широки улици се сливаха в една, трима мъже с тъмни вълнени куртки и панталони бяха потънали в тих разговор. Дъхът им излизаше бял като пера, бял като небето. Досън тръгна право към тях. Очакваше, че ще направят път на един барон от двореца. Срещнаха го сурови погледи. Мъжете не помръднаха.
Раздразнение развали мечтанието му, а после Досън реши, че мъжете може би не са разпознали ранга и статута му. Най-близкият разтвори палтото си и извади нож с широко извито острие. Другите двама заходиха по фланговете. Досън се изсмя презрително, невярващо — и в същия миг онзи с ножа го нападна. Досън отскочи назад и посегна да извади меча си, ала го бе извадил едва наполовина от ножницата, когато мъжът отляво го удари по лакътя с тоягата си. Ръката на Досън изтръпна и мечът му тупна безшумно на заснежената земя. Онзи с ножа замахна, острието сряза коженото палто и поряза Досън през гърдите. Той извика и отскочи.
Това нямаше нищо общо с дуелите. В движенията на нападателя нямаше нито красота, нито стил, нито чувство за чест. Нямаше ги дори чистите линии на военно обучение. Мъжът държеше ножа като касапин, а другите двама вардеха Досън с тоягите си, сякаш се бояха, че той ще хукне да бяга, че ще квичи като изплашена свиня. Досън се изправи в целия си ръст и притисна ръка към разкъсаното си палто. По ръкавицата му полепна кръв.
— Току-що направихте последната грешка в живота си — каза той. — Нямате представа с кого си имате работа.
Мъжът с ножа се усмихна.
— Напротив, имаме, милорд — каза и нападна отново. Острието щеше да потъне дълбоко в корема му, но Досън се дръпна назад и встрани, воден от инстинкти, наточени след дългогодишни тренировки. Онзи със сопата отляво замахна и го фрасна по рамото. Досън се срина на колене и внезапно се сети, че това не са обикновени улични бандити, които си търсят лесна плячка и дребни монети. Беше капан, капан специално за него.
Мъжът отдясно бе вдигнал високо тоягата си, готов да му размаже черепа. Досън вдигна ръка… и нападателят изведнъж изчезна от погледа му. Убийците се обърнаха. Някакъв мъж със сиви дрехи се търкаляше по паветата, счепкал се в жестока прегръдка със сопаджията. Измъкна се от хватката му и скочи на крака. Дрехите му бяха почервенели от кръв — и те, и късият меч в ръката му. Онзи със сопата не помръдваше.
— Лорд Калиам — извика непознатият и му хвърли оръжието си. Досън го гледаше как описва дъга във въздуха, дъга от стомана и кръв. Времето се забави. Дръжката на меча беше обвита с кожа, потъмняла от редовна употреба. В средата острието имаше улей за стичане на кръвта. Досън се протегна и хвана оръжието във въздуха. Вторият мъж замахна с тоягата си и Досън, все още на колене, парира удара.