Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Мишел се отказа от годишното си посещение през 1990 година; сега му оставаше само Брюно. Семейните връзки траят няколко години, понякога няколко десетилетия, всъщност те са по-трайни от всички останали; в края на краищата обаче дори те се разпадат.
Брюно се появи към девет вечерта, беше вече пийнал и склонен да обсъжда теоретични въпроси.
— Винаги съм се удивлявал — започна той, преди още да седне — на невероятната точност на предсказанията, които прави Олдъс Хъксли в „Прекрасният нов свят“. Като си помисля, че тази книга е написана през 1932 година, направо е изумително. Оттогава насам западното общество непрекъснато полага усилия, за да се доближи до описвания от него модел. Все по-съвършен контрол над раждаемостта, който един ден рано или късно ще доведе до окончателното й откъсване от секса и до лабораторно възпроизвеждане на човешкия род при условия на абсолютна сигурност и генетична предвидимост. Това ще рече разпад на семейните връзки, на понятия като бащинство и майчинство. Благодарение на напредъка в областта на фармакологията пък ще бъдат заличени всякакви възрастови различия. В света, обрисуван от Хъксли, шейсетгодишните са също толкова активни, имат същия физически облик и същите желания, както и двайсетгодишните. По-късно, когато борбата с остаряването стане невъзможна, човек си отива посредством доброволна евтаназия; дискретно, бързо и без всякакви драми. Описаното в Brave New World общество е щастливо, в него няма трагедии и крайни чувства. Сексуалната свобода е пълна и няма никакви препятствия пред разцвета на насладите. Мимолетните депресии, униния и съмнения биват премахнати по медикаментозен път, тъй като химията е достигнала значителен напредък в областта на антидепресантите и анксиолитиците. „Два милиграма лекуват всяка драма“. Именно това е светът, към който днес се стремим, светът, в който днес искаме да живеем.
— Известно ми е — продължи Брюно, махвайки с ръка, сякаш за да отстрани възражението, което Мишел така и не бе направил, — известно ми е, че светът на Хъксли най-често бива възприеман като тоталитарен кошмар, а книгата му бива представяна като разобличителна; това обаче си е чиста проба лицемерие. Както и да го погледнеш — генетичен контрол, сексуална свобода, борба срещу стареенето, цивилизация на развлеченията, — „Прекрасният нов свят“ за нас е същински рай, той е именно светът, който се стремим, засега безуспешно, да постигнем. В момента има само един фактор, който противоречи донякъде на нашата егалитарна, или по-скоро основана върху заслугите система от ценности — делението на обществото на касти, предназначени според генетичната им природа за различни видове труд. И именно в това отношение Хъксли се оказва лош пророк, тъй като подобно деление става излишно в резултат на развитието на механизацията и роботизацията. Няма никакво съмнение, че Хъксли е слаб писател, фразите му са тромави и лишени от изящество, героите му са блудкави и схематични. Ала той със сигурност притежава едно важно качество — онази интуиция, която му позволява да долови посоката на развитие на човешките общества от няколко века насам, която във все по-голяма степен ще се определя от научния и технологичния напредък. Може и да му липсва изисканост, психологизъм и стил, но това няма голямо значение в сравнение с именно тази негова интуиция. Той е първият измежду писателите, включително писателите фантасти, който осъзнава, че след физиката биологията е тази, която се превръща в двигател на прогреса.
Брюно млъкна и едва тогава забеляза, че брат му е поотслабнал; изглеждаше изморен, угрижен и донякъде разсеян. Наистина от няколко дни той не беше излизал за покупки. За разлика от други години, пред „Монопри“ се виждаха доста просяци и продавачи на вестници; при това лятото е сезон, когато бедността не изглежда толкова потискащо. „Какво би било, ако избухне война?“, мислеше си Мишел, наблюдавайки през стъклото на витрината бавното движение на клошарите. Всъщност кога ли би могло да избухне война и какво ще дойде след нея? Брюно отново си наля вино; започваше да огладнява и доста се учуди, когато брат му най-после отвърна: