Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Видимо изтощен, той избърса потта от челото си; така и не беше докоснал яденето пред себе си.
— Все пак налице са корективи, малки хуманистични корективи… — плахо възрази Брюно. — В крайна сметка има неща, които те карат да забравиш за смъртта. В „Прекрасният нов свят“ това са анксиолитиците и антидепресантите; в „Островът“ става въпрос по-скоро за медитация, за психеделични наркотици, за някакви неясни елементи на индуизма. Днес на практика хората се опитват да прилагат смесица от тези два способа.
— В своята книга „Онова, което се осмелявам да мисля“ Джулиан Хъксли също обсъжда религиозни въпроси — отбеляза Мишел с нарастващо отвращение. — Той чудесно съзнава, че научният прогрес и материализмът са подкопали устоите на всички традиционни религии; съзнава също така, че нито едно общество не може да оцелее без религия. На повече от сто страници той се опитва да положи основите на религия, съвместима със състоянието на науката. Не би могло да се каже, че резултатът е кой знае колко убедителен; не би могло да се каже също така, че в това отношение нашите общества са осъществили кой знае какъв напредък. В действителност всякаква надежда за сливане се осуетява от очевидността на материалната смърт и това неминуемо води до разпространението на самолюбието и жестокостта. Като компенсация — заключи някак странно той — същото се случва и с любовта.
11
След посещението на Брюно Мишел не стана от леглото в продължение на две седмици. Как е възможно, питаше се той, едно общество да оцелее без религия? Това изглежда трудно дори на равнището на отделния индивид. Няколко дни той наблюдава радиатора, разположен вляво от леглото. През зимата ребрата му се пълнеха с гореща вода, това беше полезен и хитро измислен механизъм; но колко време западното общество би могло да просъществува без някаква религия? Когато беше малък, обичаше да полива растенията в зеленчуковата градина. Още пазеше малка, квадратна черно-бяла снимка, на която държи лейката под надзора на баба си; вероятно тогава е бил на шест години. По-късно му харесваше да пазарува; с рестото от хляба му позволяваха да си купи карамелена пръчка. После отиваше във фермата за мляко; пълното алуминиево канче се люлееше в ръката му, а него го беше малко страх да минава вечер по ниския път, обрасъл от двете страни с къпинак. Сега всяко ходене до супермаркета беше за него същинско мъчение. При това се появяваха все нови и нови стоки, асортиментът от замразени готови храни за ергени непрекъснато се обогатяваше. Неотдавна в кварталния „Монопри“ той за пръв път видя на щанда за месо пържоли от щраус.