Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
— Хммм — бе коментарът на Брюно.
В този момент пристигна Кристиан с хавлия около кръста. Катрин млъкна, очевидно раздразнена. Под предлог че трябвало да отиде на занятие по Медитация дзен и аржентинско танго, тя побърза да се оттегли.
— А аз смятах, че се занимаваш с Танго и счетоводство — викна подире й Кристиан.
— Познаваш ли я?
— Ами да, от двайсет години познавам тази глупачка. Тя също идва от самото начало, на практика от основаването на Мястото.
Тя тръсна косите си и ги прибра в кърпата, която нави като тюрбан. Тръгнаха заедно нагоре и Брюно внезапно изпита желание да я хване за ръка. Така и направи.
— Открай време не понасям феминистките… — продължи Кристиан, когато стигнаха по средата на нагорнището. — Тези мръсници непрекъснато говорят за миене на съдове и за разпределение на задълженията; направо са обсебени от мисълта за кухненски съдове. Понякога бегло споменават за друга домакинска работа или за прахосмукачка, но основната им тема са мръсните съдове. Само за няколко години успяват да превърнат мъжете от своето обкръжение в невротизирани и импотентни мърморковци. От този момент нататък като правило започват да изпитват носталгия по изгубената им мъжественост. В крайна сметка пращат мъжете си на майната си, за да се чукат с някой тъп латиноамерикански мачо. Винаги съм се чудила на влечението, което изпитват интелектуалките към нехранимайковци, грубияни и дебили. Така или иначе, всяка от тях успява да прекара през леглото си поне двама-трима подобни, а по-апетитните дори повече, след което раждат по едно дете и започват да приготвят домашни сладка с рецептите от списание „Мари Клер“ в ръка.
— Открай време е било така… — отбеляза примирително Брюно.
Прекараха следобеда на басейна. Срещу тях на отсрещната страна няколко момичета подскачаха и се опитваха да си поделят един уокмен.
— Сладки са, нали? — отбеляза Кристиан. — Онази русичката с малките гърди е направо красива. — После се излегна върху хавлията и добави: — Подай ми крема…
Кристиан не посещаваше никакви занятия. Дори изпитваше известно отвращение към подобни, според нея шизофренични занимания.
— Може би съм малко груба — добавяше тя, — но познавам отлично тези представителки на поколението от шейсет и осма, които вече са прехвърлили четирийсетте. Нали и аз съм от тях. Стареят в самота и вагините им на практика са мъртви. Поговори с коя да е от тях само пет минути и ще ти стане ясно, че изобщо не вярват на всички тези чакри, кристали и светлинни вибрации. Опитват се да повярват, дори понякога успяват да го постигнат за два часа, докато трае занятието. Усещат ангелското присъствие и вътрешното цвете, което се разтваря в коремите им, но часът свършва и те отново откриват, че са самотни, остарели и погрознели. И тогава изпадат в криза и реват. Не си ли забелязал? Тук често могат да се видят жени, изпаднали в криза, особено след занятията по дзен. В действителност те и нямат избор, защото на всичко отгоре не им стигат парите. Кажи-речи всички са ходили на психотерапевт и това ги е довършило финансово. Всички тези мантри и Таро са пълна глупост, но все пак са по-евтини от психоанализата.
Ами да, психотерапевтите и зъболекарите… — добави разсеяно Брюно. Той положи глава между разтворените й бедра и почувства, че така ще заспи.
Когато се мръкна, двамата отново отидоха при джакузито; той я помоли да не го възбужда. Правиха любов, когато се прибраха в караваната. „Няма нужда…“, обади се Кристиан, когато той посегна към презервативите. Щом проникна в нея, Брюно усети колко щастлива се чувства тя. Една от най-удивителните особености на физическата любов е това усещане за близост, стига между партньорите да е налице минимум взаимна симпатия. Още в първите минути те преминават от „ви“ на „ти“ и сякаш любовницата, с която едва вчера сте се запознали, има право на откровеност, непостижима по отношение на което и да било друго човешко същество. Ето защо през тази нощ Брюно разкри пред Кристиан неща, които не бе споделял с никого, дори с Мишел, а още по-малко със своя психотерапевт. Разказа й за детството си, за смъртта на баба си и за униженията, преживени в пансиона за момчета. Описа й юношеството си и онанирането във влака на няколко метра от момичетата; описа й летните ваканции в дома на баща си. Кристиан слушаше и галеше косата му.