Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
— Дедал ли? — изрева богът. — За какво ви е този стар негодник? И имате дързостта да го търсите?
Брадата му пламна, черните му очи засияха.
— Ами… да, господарю — отвърна Анабет.
— Хммм. Губите си времето. — Нещо на тезгяха привлече погледа му и той закуцука към него. Измъкна шепа пружини и метални парчета и след няколко секунди игра с тях, в ръцете му се появи бронзов сокол. Птицата разпери металните си криле, премига с очите си от обсидиан и литна.
Тайсън се засмя и доволно плесна с ръце. Соколът кацна на рамото му и гальовно го клъвна по ухото.
Хефест се обърна към него. Очите му бяха все така смръщено присвити, но като че ли в тях искреше благост.
— Виждам, че искаш да ми кажеш нещо, циклопе.
Усмивката на Тайсън помръкна.
— Да, господарю. Срещнахме един от сторъките.
Богът кимна спокойно.
— Бриарей?
— Да. И той… беше го страх. Не пожела да ни помогне.
— И това те притеснява?
— Да! — Гласът на Тайсън трепна. — Бриарей трябва да е силен. Той е по-древен и по-велик от циклопите. А той избяга.
Хефест изсумтя.
— На времето и аз се възхищавах от сторъките. По времето на първата война. Но хората и чудовищата — и боговете дори! — се променят, циклопе. Не можеш да им имаш вяра. Вземи, например, любящата ми майка Хера. Познавате я, нали? Само се усмихва и ти обяснява колко е важно семейството и така нататък. Което не й попречи да ме хвърли от Олимп, когато видя грозното ми лице.
— Не го ли е направил Зевс? — попитах изненадано аз.
Богът се прокашля и се изхрачи в един бронзов плювалник. Щракна с пръсти и механичният сокол се върна на тезгяха.
— Майка ми обича да разказва тази измислица — изръмжа той, — за да я харесват повече. Хвърля цялата вина на татко. Истина е, че майка ми е покровителка на семейството, но на един определен тип семейство — съвършеното семейство. Достатъчно беше да ме погледне веднъж и… трудно бих се вписал в представата й, нали?
Дръпна едно перце от опашката на сокола и цялата машинка се разпадна.
— Повярвай ми, циклопе — продължи Хефест, — не можеш да имаш вяра на другите. Можеш да вярваш единствено на това, което създадеш със собствените си ръце.
Лично на мен тази философия не ми допадаше особено — неминуемо те обричаше на самота. А и освен това, аз не вярвах на произведенията на Хефест. Веднъж в Денвър двамата с Анабет едва не загинахме заради неговите механични паяци. А миналата година един дефектен прототип на Талос — също разработка на Хефест — беше отнел живота на Бианка.
Богът се обърна към мен и присви очи, сякаш беше прочел мислите ми.
— А, този тук не ме харесва — измърмори замислено. — Спокойно, свикнал съм. А ти какво ще поискаш от мен, полубог?
— Вече ви казахме — отвърнах. — Трябва да открием Дедал. Сигурно знаете за Люк, той е преминал на страната на Кронос и се опитва да намери начин да се ориентира в Лабиринта, за да нападне лагера. Ако не стигнем преди него до Дедал…
— И аз вече ви казах, момче! Търсенето на Дедал е губене на време. Той няма да ви помогне.
— Защо?
Хефест сви рамене.
— Някои от нас са хвърлени от Олимп. Други получават още по-болезнени уроци. Поискайте ми злато. Или огнен меч. Вълшебен жребец. С радост ще ти ги дам. Но да ви помогна да намерите Дедал… Не бих го направил току-така.
— Значи знаете къде е? — обади се Анабет.
— Няма смисъл да го търсите, момиче.
— Майка ми казва, че търсенето е пътят към мъдростта.
Хефест присви очи.
— И коя е майка ти?
— Атина.
— Трябваше да се сетя. — Той въздъхна. — Хубава богиня е Атина. Жалко, че се закле никога да не се омъжи. Добре тогава. Ще ви кажа това, за което питате. Но на определена цена. Искам да ми направите една услуга.
— Дадено! — отвърна Анабет.
Хефест се разсмя — разнесе се бумтене като от огромен мях, раздухващ огън.
— Ама и вие, героите, сте едни! Все бързате да обещаете! Ах, как ми напомняте за младостта!
Той натисна някакъв бутон на тезгяха и на стената се отвориха големи капаци. Появи се огромен прозорец или пък беше огромен екран, не можех да преценя. Виждаше се сив връх, обрасъл в подножието с гори. От билото се издигаше дим като от вулкан.
— Една от моите пещи — рече Хефест. — Имам много, но тази ми беше любимата.