Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Надявам се, че обичаш да събираш боклук по градинките — казва игриво Джордж и ръгва сестра ми в ребрата. Тя се изкисква. Двамата са седнали на канапето. Баща ми каза на Дорит, че може да отиде да си ляга, обаче тя отказа.
— Ти бил ли си арестуван някога? — пита тя Джордж.
— Дорит!
— Какво? — поглежда ме най-невинно тя.
— В интерес на истината, бил съм — отговаря той. — Обаче моето престъпление беше много по-лошо от твоето. Прескочих въртящата се преграда към метрото, за да не плащам, и налетях директно на едно ченге.
Дорит се облещва срещу Джордж с очи, изпълнени с възхищение.
— И после какво стана? — пита.
— Ченгето се обади на баща ми. И да знаеш само как се ядоса той! После, за наказание, трябваше да прекарвам всеки следобед в неговия офис, да пренареждам бизнес книжата му в азбучен ред и да попълвам всичките му платежни нареждания!
— Сериозно? — ококорва се все повече Дорит.
— Следователно поуката от тази история е: винаги си плащай таксата!
— Чу ли това, Дорит? — изтъква баща ми. Изправя се, но раменете му остават свити. От цялото му същество се излъчва невероятно изтощение. — Аз си лягам. Ти също, Дорит!
— Ама…
— Веднага! — изрича тихо той.
Дорит хвърля на Джордж един последен поглед, изпълнен с много копнеж, но после веднага побягва нагоре по стълбите.
— Приятна вечер, деца — казва баща ми.
Аз отнесено приглаждам полата си и казвам:
— Извинявай за всичко това. Баща ми, Дорит…
— Няма проблеми — казва той и пак поема ръката ми. — Разбирам. Никое семейство не е идеално. В това число и моето.
— Така ли? — Опитвам се да си измъкна ръката от неговата, обаче не мога. Вместо това се опитвам да сменя темата.
— Дорит като че ли те харесва.
— Бива ме с децата — казва той и се привежда, за да ме целуне. — Открай време ме е бивало.
— Джордж — обръщам рязко глава. — Аз… мммм… много съм уморена.
— Разбирам — въздъхва той. — Време е да си тръгвам. Но скоро пак ще те видя, нали?
— Разбира се!
Той ме изправя на крака и обвива с ръце кръста ми. Аз заравям лице в гърдите му в старанието си да избегна онова, което неизбежно предстои.
— Кари? — глади косата ми той.
Приятно е, но не мога да позволя това да продължи повече.
— Много съм уморена! — простенвам.
— Окей! — Той отстъпва назад, повдига брадичката ми и леко поставя устни върху моите. — Утре ще ти се обадя.
16.
Докъде можеш да стигнеш?
— Какво има още? — пита Себастиан.
— Трябва да се гримирам — отговарям.
Той плъзга пръсти по ръката ми и се опитва да ме целуне.
— Нямаш нужда от грим — казва.
— Престани! — просъсквам. — Не и в къщата!
— В нашата къща не забелязах да имаш някакъв проблем.
— Обаче ти нямаш две по-малки сестри, едната от които…
— Да, знам. Била е арестувана, задето е откраднала дъвка — махва презрително с ръка той. — Което заема твърде ниско място в аналите на криминалната дейност. Числи се към групата на страховити престъпления от рода на хвърляне на пиратки в пощенските кутии на съседите.
— Както е започнал и твоят собствен престъпен живот! — отбелязвам закачливо и леко, но безапелационно затварям вратата на банята под носа му.
Той чука.
— Каквоооо?
— Побързай!
— Бързам — отговарям. — Бързам, че чак се претрепвам. — Което не е вярно. Мотая се.
Всъщност чакам обаждането на Джордж. От ареста на Дорит изминаха две седмици, но, верен на етикета, Джордж ми се обади още на следващия ден и на по-следващия, а после аз го попитах дали е говорел сериозно, когато ми каза, че е готов да се запознае с някой от моите разкази, а той каза „да“. Та изпратих му аз един и сега не съм го чувала вече пет дена, с изключение на вчера, когато оставил съобщение на Дорит, че днес ще ми се обади между шест и седем вечерта. Да го вземат мътните този Джордж! Ако се беше обадил в шест, Себастиан още нямаше да е тук и да ми се мотае в краката. А сега е почти седем. Себастиан ще побеснее, ако приема телефонно обаждане малко преди излизането ни.
Развъртам капачката на спиралата и се привеждам напред, като доближавам четчицата към миглите си. Това е вече вторият пласт и миглите ми са заприличали на остриета, обаче не ми пречи да се подготвя да нанеса и трети пласт, когато телефонът най-сетне звъни.