Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Разбира се! — провиквам се аз. — Лали го организира всяка година! Ако не отидем, ще бъде адски обидена!
— Хубаво. Ти си шефът — кимва той.
После излизаме от къщата. Докато вървя след него, усещам, че на мен също не ми се ходи на това парти. Не ми се ходи на никакво парти. Пиши за онова, което познаваш. Това ли беше най-доброто, което можа да измисли Джордж? Едно клише? Да върви по дяволите! Всичко да върви по дяволите! Защо всичко трябва да бъде толкова трудно?!
— Ако не беше трудно, всички щяха да се натискат да ходят там — отбелязва Питър, заобиколен от цяла тайфа народ, скупчена около дивана. Питър току-що е разбрал, че е приет в Харвард — ранно решение от негова страна, но пък всички са силно впечатлени. — Биоинженерството е надеждата на бъдещето — продължава той, обаче на мен не ми се слушат лекции за новите клонове на науката и отивам да търся Маги. Откривам я седнала в ъгъла с Мишката.
Мишката изглежда така, сякаш са я взели за заложник.
— Виж какво, Маги — тъкмо казва тя, — това е страхотна новина за Питър! А и когато някой от Касълбъри влезе в Харвард, това говори добре за всички нас!
— Нищо подобно! Това няма нищо общо с нас, останалите! — контрира я Маги.
— Направо не мога да повярвам, че Питър отива в Харвард! — отбелязва Лали, спирайки се до нас на път за кухнята. — Не е ли страхотно?!
— Не е! — нацупва се Маги. Всички се радват заради Питър. Всички, с изключение на Маги.
Разбирам отчаянието й. Маги е едно от милионите деца, които нямат никакво понятие какво искат да правят с живота си по-нататък — точно като Себастиан и предполагам, Лали. Поради което, когато някой в близост до теб изведнъж се сети какво иска, това автоматично те изправя очи в очи със собствената ти стена от нерешителност.
— Харвард е само на час и половина път оттук — изричам с успокоителен тон, като се опитвам да отвлека вниманието на Маги от онова, което всъщност я тревожи.
— Няма никакво значение колко е далеч — тросва се мрачно тя. — Харвард не е просто кой и да е колеж. Ако отидеш в Харвард, автоматично се превръщаш в човек, учил в Харвард. И до края на живота ти хората все това повтарят за теб — той е учил в Харвард!
Не знам дали се дължи на факта, че лично аз никога няма да отида в Харвард, поради което мъничко ревнувам, но истината е, че направо ненавиждам тези елитарни изцепки. Защото според мен това кой си, не трябва да се определя от факта в кой колеж си учил. Но като че ли винаги става така.
— А щом Питър до края на живота си ще си остане мъжът, който е учил в Харвард — продължава Маги, — аз пък винаги ще си остана жената, която не е учила в Харвард!
Двете с Мишката се споглеждаме многозначително. После Мишката казва:
— Ако нямате нищо против, смятам да си взема една бира.
— Че какво й пука на нея! — процежда през зъби Маги, когато Мишката се отдалечава. — Тя нали отива в Йейл! И цял живот ще си остане жената, която е учила в Йейл! Понякога си мисля, че Питър би трябвало да ходи с Мишката. Идеални са един за друг. — Тук вече в гласа й се прокрадва горчивина.
— Мишката вече си има гадже — напомням й аз. — Или май си забравила?
— Да, вярно — кима тя. — Някакъв тип, който дори не живее тук. — И размахва некоординирано ръце. В този момент осъзнавам, че тя вече е пияна.
— Да излезем да се поразходим! — предлагам й аз.
— Навън е студено! — протестира тя.
— Още по-добре!
На излизане зърваме Себастиан и Лали в кухнята. Лали му е възложила задача — да подрежда мини хотдозите в голяма чиния.
— Няма да се бавим! — подвиквам им аз.
— Няма проблеми — казва Лали, но изобщо не поглежда към нас. После прошепва нещо на Себастиан и той се разсмива.
За миг ми става леко гадничко. Но после се опитвам да погледна на нещата откъм положителната им страна. Поне гаджето ми и най-добрата ми приятелка се разбират добре.
Когато излизаме навън, Маги увисва на ръката ми и прошепва:
— Докъде можеш да стигнеш, за да получиш онова, което искаш?
— Какво? — поглеждам я стреснато. Усещам, че замръзвам. Облаците от дъха ни ни обгръщат като лятна мараня.
— Ако наистина, ама наистина, наистина много искаш нещо и не знаеш как да го получиш, или знаеш как да го получиш, но не си много сигурна как да го направиш. Та докъде би стигнала в този случай?