Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Не ти се сърдя.
— Определено така изглеждаш.
Сега е негов ред да остави приборите си.
— Защо момичетата винаги трябва да правят това? Защо непрекъснато питат: „Какво не е наред?“ Може би всичко си е наред. Може би човек просто иска да се нахрани спокойно.
— Прав си — изричам тихо и се изправям.
За момент той се паникьосва.
— Къде отиваш? — пита ококорен.
— До тоалетната.
Използвам тоалетната, измивам си ръцете и оглеждам внимателно лицето си в огледалото. Защо се държа така? Може би проблемът наистина е в мен.
И внезапно осъзнавам какъв е проблемът. Уплашена съм.
Ако нещо се случи и изгубя Себастиан, сигурно ще умра! А ако той размисли и се върне при Дона Ладона, ще умра два пъти!
На всичко отгоре утре вечер трябва да ходя на онази среща с Джордж. Исках да се измъкна от нея, обаче баща ми не ми позволи.
— Ще бъде крайно невъзпитано от твоя страна! — отбеляза.
— Но аз не го харесвам! — отвърнах и се нацупих като дете.
— Той е много приятен младеж и нямаш никаква причина да се държиш нелюбезно с него.
— Още по-нелюбезно би било да го подведа!
— Кари — изрече баща ми и въздъхна, — искам да внимаваш със Себастиан.
— Че какво му е лошото на Себастиан?
— Прекарваш доста време с него. А ние, бащите, усещаме тези неща — имам предвид, за другите мъже.
Тогава се ядосах и на баща ми. Но същевременно не събрах сили да откажа срещата с Джордж.
Ами ако Себастиан разбере за срещата ми с Джордж и скъса с мен?
Тогава ще убия баща ми. Определено ще го убия!
Защо винаги става така, че не аз контролирам живота си?!
Тъкмо се каня да се присегна към чантата си, когато осъзнавам, че не съм с нея. Тя се намира под масата, където Себастиан я скри. Поемам си дълбоко дъх. Заповядвам си да се стегна, да си лепна една хубава усмивка, да се върна там и да се правя, че всичко ми е наред.
Когато се връщам, виждам, че чиниите ни са отнесени.
— Е — започвам с престорена веселост.
— Искаш ли десерт? — пита Себастиан.
— А ти?
— Аз те попитах първи. Не можеш ли веднъж сама да вземеш едно решение?
— Разбира се. Тогава нека да хапнем и десерт! — Но защо всичко е толкова непоносимо? Китайските мъчения сигурно са далеч по-приятни от това тук.
— Два пъти чийзкейк — казва той на сервитьорката, като отново поръчва, без да се съобрази с желанията ми.
— Себастиан…
— Да? — Лицето му е мрачно като градоносен облак.
— Още ли ми се сърдиш?
— Виж какво, Кари. Посветих толкова време да планирам тази среща и да те доведа в един наистина изискан ресторант, а в знак на благодарност ти не преставаш да се заяждаш с мен!
— Какво? — подскачам. Този път наистина ме свари неподготвена.
— Имам чувството, че нищо не мога да направя като хората.
Застивам от ужас. Какво правя, за бога?
Той е прав, разбира се. Аз съм тази, която се държи идиотски и защо? Толкова ли ме е страх да не го изгубя, че сега се опитвам да го отблъсна, за да не му дам шанс да скъса с мен?
Та нали каза, че иска да ме води във Франция, за бога?! Какво повече мога да искам?
— Себастиан? — изричам тихичко.
— Да?
— Съжалявам.
— Няма нищо — потупва ръката ми той. — Всички допускаме грешки.
Кимвам и потъвам още по-надолу в стола си, но настроението на Себастиан изведнъж се оправя. Придърпва стола ми до неговия и без да се свени от пълния ресторант, ме целува.
— Цяла вечер очаквам да го направя! — прошепва.
— Аз също — промърморвам.
Или поне си мисля, че е така. Но след няколко секунди се отдръпвам от него. Все още съм малко сърдита и объркана. Но после отпивам още една глътка от мартинито си и с нея успешно натиквам гнева си надолу — изпращам го чак в краката си, където, надявам се, вече няма да ми причинява неприятности.
15.
Малолетни престъпници
— Аууу! — възкликва Джордж.
— Какво? — питам, влизайки в кухнята. Джордж и баща ми си пийват джин с тоник като стари приятели.
— Чантата! — посочва той. — Великолепна е!
— Така ли?
Хммм. След свръхемоционалната среща със Себастиан, която завърши с усърдно натискане и мляскане в колата му, паркирана на нашата алея, докато баща ми не ми даде сигнал със запалване и изгасяне на външната лампа, последният човек, когото в момента искам да виждам, е Джордж.