Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
За миг оставам с впечатлението, че тя говори за Лали и Себастиан, но после осъзнавам и се досещам, че говори за Питър.
— Какво ще кажеш да отидем в плевнята? — предлагам. — Там е по-топло.
Семейство Кандези си имат няколко крави, най-вече за показ, и ги държат в една праисторическа ферма зад къщата си. Над кравите има обширен плевник — любимото ни скривалище с Лали, когато имаме нещо за споделяне. Идвали сме тук сигурно милион пъти. Плевникът ухае на сено и е удивително топъл — вероятно благодарение на кравите отдолу. Кацвам на една купа сено и казвам:
— Е, Маги, какво не е наред?
Не си спомням вече колко пъти съм й задавала този въпрос през последните три месеца. Започва да става смущаващо рутинен.
Тя вади пакет цигари.
— Недей! — вдигам ръка. — Тук не се пуши! Може да стане пожар!
— Тогава да излезем навън!
— Студено е. Освен това, Маги, не може всеки път, когато се притесниш за нещо, да грабваш цигара. Така ставаш адски зависима от цигарите!
— Е, и? — поглежда ме злобно приятелката ми.
— Какво искаше да кажеш с онова „докъде можеш да стигнеш“? — питам. — Нямаш предвид Питър, нали? Не искаш да кажеш, че… нали вземаш онези противозачатъчни?
— Разбира се — казва тя и извръща очи. — Когато се сетя.
— Маги! — скачам втрещена. — Да не би да си полудяла?
— Не, не мисля.
Отпускам се на балата слама до нея, като се опитвам да измисля най-подходящите аргументи. Вторачвам се в тавана, който природата е решила да украси с плетеници от паяжини, сякаш в чест на Хелоуин. Природата и инстинктите срещу морала и логиката. Ето така щеше да обобщи въпросната дилема баща ми.
— Маги — започвам, — знам, че се страхуваш да не го изгубиш. Но онова, за което мислиш, надали е най-подходящият начин да го задържиш.
— Защо пък не?! — тросва се тя.
— Защото не е правилно. Нали не искаш да си момичето, принудило едно момче да остане с него, като нарочно е забременяло?
— Че защо?! Жените го правят непрекъснато!
— Но това не означава, че този подход е правилен.
— Майка ми е постъпила точно така — отбелязва приятелката ми. — Иначе никой не знае. Обаче аз направих някои изчисления и стигнах до извода, че най-голямата ми сестра е родена само шест месеца след сватбата на родителите ми!
— Но това е било преди много години! И тогава все още не е имало противозачатъчни!
— Може би щеше да е по-добре, ако изобщо не ги бяха измисляли!
— Маги, какви ги приказваш, за бога?! Нали не искаш още на осемнайсет да ставаш майка? Бебетата са адски досадна работа, ако питаш мен! Единственото, което правят, е да ядат и дрискат! Нали не искаш да сменяш пелени, когато всичките ти останали връстници се забавляват?! Ами Питър? Това би могло да съсипе целия му живот! На мен не ми изглежда много етично, не мислиш ли?
— Изобщо не ми пука! — отсича тя, а после избухва в сълзи.
Приближавам се към нея и прошепвам:
— Да не би вече да си бременна?
— Нищо подобно! — изкрещява тя.
— Стига, Маги, та ти и кукли не обичаш, а какво остава бебета!
— Да, така е — изхлипва и изтрива сълзите си.
— А и Питър е луд по теб. Може и да отива в Харвард, но това не означава, че ще те забрави!
— Аз пък не бях приета в Бостънския университет — казва внезапно тя, а когато я поглеждам ококорено, допълва: — Да, точно така. Получих писмото с отказа им вчера, точно в деня, в който Питър пък научи, че е приет в Харвард!
— О, Маги!
— И съвсем скоро всички ще си тръгнете оттук — ти, Мишката, Уолт…
— Е, ще отидеш някъде другаде! — изричам окуражително.
— Ами ако не ме приемат никъде?
Добър въпрос. При това въпрос, върху който досега не съм се замисляла. Ами ако и при мен нещата не станат така, както искам? Защото ако не станат, какво ще правя по-нататък? Не мога просто цял живот да си стоя в това малко градче!
— Знаеш ли, Уолт ми липсва — изрича внезапно тя.
— На мен също — кимвам и прегръщам коленете си. — Къде е той, между другото?
— Добър въпрос. През последните три седмици почти не съм го виждала. Това не е в негов стил.
— Права си — съгласявам се аз, като си спомням колко цинично бе започнал да се държи Уолт напоследък. — Хайде да му се обадим!
Когато се връщаме в къщата, установяваме, че купонът е вече в разгара си. Себастиан танцува с Лали, което леко ме ядосва, но сега имам по-важни неща, за които да се притеснявам, отколкото да се питам какво става между гаджето ми и най-добрата ми приятелка. Вдигам телефона и набирам номера на Уолт.