Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Ето я и нея. Точно навреме, весела. Целуна го по бузата. Боже, колко я обичаше!
— Днес изглеждате прекрасно, господине. Ако нямах среща след два часа… — Тя го целуна отново и отстъпи крачка назад. — Мислех, че клиентите гледат с недоверие на хубавите дрехи.
— Не е заради някой клиент — каза той и осъзна, че е хванал ръката й, когато се бе доближила и още не я е пуснал. — Ела да ти покажа нещо.
Тя се спря до вратата на кухнята и се обърна към него.
— Кой си ти и какво си направил с моя приятел? — После добави по-сериозно: — Изглежда прекрасно, Дейвид. Имали някакъв повод? Не ми казвай, че сме започнали да се срещаме точно на тази дата преди година и аз съм забравила!
— Някой ден може и да имаме подобен повод. В бъдеще — каза той. После си пое дълбоко дъх и изрече бързо: — Исках да те попитам дали би се оженила за човек като мен?
Тя сведе очи, после ги вдигна към него — погледът й изразяваше изненада и напрегнатост.
— Някой като теб ли? Имаш предвид хипотетично?
— Не. Лошо се изразих. Имах предвид мен. Ще се омъжиш ли за мен?
За две секунди, които бяха сякаш цяла вечност — все още се държаха за ръце, тя не помръдваше и го гледаше право в очите. Вдигна свободната си ръка и закри устата си. Явно бе поразена.
— О, Дейвид — възкликна Джина и очите й се напълниха със сълзи, — не бях си и помисляла…
Погледна го — безнадеждно уязвима, уплашена. Една сълза се спусна надолу по бузата й. Но все още не бе изрекла онази дума.
— Обичам те — каза Дейвид, — моля те, кажи „да“.
— Боже! Да! Да, разбира се.
Тя обви ръце около врата му, вече плачеше открито, целуваше го по лицето, по очите, по устните. Отново и отново.
— Да, да, да.
— Тази събота?
Беше ранен следобед и те си почиваха, докато старата им познайница Арета Лабонте, която даваше показания под клетва, бе отишла до тоалетната.
Адвокатът на Панос, Дик Крол, чакаше и си водеше бележки в заседателната зала — обширно слънчево помещение, прилично на зимна градина, което наричаха Солариума, Фрийман и Харди си даваха вид, че пълнят чашите си с кафе в кабинета на Фрийман.
Фрийман кимна.
— Ако си свободен.
— Ще бъда. Не е това. Поласкан съм от предложението ти. Само съм малко изненадан. Направо съм смаян. Не знаех, че обмисляш такава стъпка.
— Е, да. Не може всичко да знаеш.
— Събота не е ли прекалено рано, след като днес току-що сте се сгодили?
— Защо да чакаме, след като вече сме решили?
— Не зная. Просто повечето хора правят така. Изпращат покани, подготвят партито.
Фрийман клатеше глава.
— Няма такова нещо, Диз. Не искаме празненства. Само един кум — това си ти, шаферка и съдията. А! И майката на Джина.
— Хубаво е, че сте я поканили. Може ли да дойде и Франи?
— Разбира се, иска ли питане.
Харди отпи от кафето.
— Знаеш ли, че за две години два пъти ставам кум. Кумувах и на Глицки.
— Браво на теб — каза Фрийман без особено въодушевление. — Тъкмо имаш опит.
— Няма нужда от опит. Съвсем лесно е. Като с Арета.
Фрийман пак поклати глава.
— Не ставай самодоволен. Крол е добър, нищо че е безпринципен. А може би точно заради това е добър.
— Не зная. Все още не съм видял достатъчно — каза Харди.
Фрийман отвори вратата към фоайето. Арета се бе върнала и бе заела мястото си в Солариума, Фрийман й се усмихна и махна на Крол, който се взираше ядосано към тях. Крол посочи нетърпеливо часовника си. Фрийман пак помаха, после се обърна към Харди:
— Измислил е нещо.
— С вързани ръце е. Едва ли е измислил нещо законно.
— Почакай и ще разбереш — отвърна му Фрийман. После, след кратък размисъл, попита: — Какво искаш да кажеш с това „законно нещо“? Какво друго би могло да е?
Правната кантора на Ричард Крол се намираше в една от наскоро построените и спорни модерни сгради на юг от улица „Маркет“ — на пресечката на „Фолсъм“ и Трета. От двайсет минути Крол бе обърнал въртящия си стол към прозореца, който се простираше от пода до тавана, и чакаше познатият силует на Уейд Панос да се появи долу на улицата. Бе денят след снемането на клетвените показания на Арета Лабонте в кантората на Дейвид Фрийман.