Първият закон

— Означава, че ще могат да надникнат във всяка твоя банкова сметка, където и да се намира тя. Всичко това може да се превърне — не мога да твърдя със сигурност, но доколкото познавам Фрийман, е много вероятно — в ревизия на всичките ти счетоводни книжа, и то не само корпоративните. Искат да се доберат до нетния ти доход.

— Защо? Каква им е ползата да се доберат до нетния ми доход?

— Върху това се базират исковете за нанесените щети, Уейд. Наказателните мерки трябва да болят. Колкото е по-висок доходът, толкова повече искат, толкова повече…

Панос вдигна глава и прекъсна Крол. По лицето му не бе изписана особено дълбока загриженост. Напротив, изражението му бе овладяно и спокойно, което при тези обстоятелства се стори на Крол малко плашещо. Тих смях заклокочи някъде дълбоко в гърлото на Панос.

— Помниш ли как започна всичко това? Ти го нарече — как беше? — незначително дело.

— Спомням си.

Плашещата усмивка на Панос пак се появи на лицето му.

— Мисля, че тези кучи синове стигнаха доста далеч. Не е ли така? — Той се наведе напред в стола и продължи: — Както и да е, ти си адвокатът, какво ще ме посъветваш?

Крол си даде вид, че размисля, но през цялото време знаеше, че в крайна сметка ще каже следното:

— Трябва да им предложим извънсъдебно споразумение.

След като за кратко обмисли предложението, Панос попита:

— Колко?

— Най-малко няколко милиона. Да речем три-четири.

Панос поклати глава и изруга.

— Мислиш ли, че ще приемат?

Крол вдигна рамене.

— Аз не бих приел, особено след това съдийско решение, но си струва да опитаме. Наистина нямаме друга алтернатива.

Панос изсумтя.

— Винаги има алтернатива. — Той огледа стаята, после впи очи в адвоката си. — Но ти действай. Предложи им.