Първият закон

— Разбира се, оценявам това. Просто никой от отдела не се обадил на баща ми и на вдовицата на Сам и те решили да направят опис на стоките в магазина. Казах на баща си, че не е добре да се меси, защото съм говорил с теб. Това е всичко.

— Вчера отсъствах. Кунео и Ръсел бяха в почивка. Затова никой не се е обадил на съпругата. — При погледа, който Глицки му хвърли, той добави: — Е, случва се.

— Да, така е — каза Глицки и си помисли с удоволствие, че е успял да накара Джърсън да започне да се оправдава.

— И така — отишъл си в магазина и си ги сварил там?

— Баща ми се бе обаждал и бе оставил съобщение. И няма защо да отговарям на тези въпроси. Не съм заинтересуван лично от случая.

По лицето на Джърсън се изписа леко победоносно изражение.

— И понеже не си заинтересуван, тази сутрин си говорил с Лание?

— И какво от това? — попита Глицки и отблъсна стола си още по-назад, за да може да кръстоса крака. — Ако искате да знаете истината, лейтенант, опитвах се да ви направя услуга.

— От добро сърце, а?

— Може и да не повярвате, но аз разбирам нещо от работата, която вършите. Мислех, че мога да ви спестя някои трудности.

— И как ще стане това?

— Познавате ли Уейд Панос?

— По име и репутация — да.

— И каква е репутацията му?

— Върши си добре работата. Може би е малко грубоват, но отрепките не смеят да надигнат глава в неговите участъци.

— И това е всичко?

— Че какво друго? — сви рамене Джърсън.

— Знаете ли, че го съдят?

— Хората се съдят непрекъснато. Няма нищо чудно. Какво значение има?

— Може би никакво. Само дето четиринайсетина души са завели иск за трийсет милиона долара.

— Пак ще те попитам — какво доказва това? Сякаш не знаеш. Нас също постоянно ни съдят. Бруталност, нарушаване на неприкосновеността на личния живот, крадене на бонбони от първолаци и каквото още ти хрумне.

— Да. Може и да си прав — отвърна Глицки. — Панос е светец.

— Не съм твърдял подобно нещо — каза Джърсън, после забеляза нещо особено в изражението на Глицки и попита: — И какво още?

— Просто, ако бях на твое място, щях добре да си помисля, преди да му дам зелена светлина да се меси в някое от разследванията на отдела.

— Няма зелена светлина. Съдейства ни, това е всичко. Списъкът с имената на играчите на покер.

Глицки преплете пръсти върху бюрото. Не каза нищо. Джърсън извиси глас:

— Всъщност имената, които ни даде, помогнаха донякъде на моите момчета. Това притеснява ли те?

— Никак.

— Тогава? Какво има?

— Значи, обичайните заподозрени, а? Двама души с досиета.

— Трима, както излиза. Ранди Уилс също не е света вода ненапита. Така че — да, обичайните заподозрени. Случва се всеки ден.