Градът на нощната страна [bg]

А той почти ме откъсваше от земята при всяка крачка, несекващият му напор бързо изтощаваше малкото останали ми сили. Опитах да се извърна първо с едното рамо срещу него, сетне с другото — това донякъде помагаше. Знаех, че ако дори за миг спра и се отпусна, ще ме отвее назад като празна опаковка на улицата, вероятно два пъти по-бързо, отколкото успявах да вървя.

Съжалих, че поне не съм по-тежка, но не бях и най-вероятно само щях да олеквам още повече.

На около километър от кола̀та кърпата се развърза и преди да успея да я уловя, вятърът я отнесе на изток. Извърнах се за миг и я проследих с поглед, но дори не понечих да я последвам — движеше се твърде бързо за мен и в погрешната посока.

Отново се обърнах на запад и продължих да вървя.

Поне знаех посоката — право срещу вятъра, върху собствената си сянка, с гръб към слънцето.

Тази сянка — тя също бе нещо ново за мен. Никога не бях имала такава сянка — да се простира пред мен, да се движи, когато аз се движа, и да не променя формата си. Бях виждала много и различни сенки, повечето от тях мои, но на градските светлини, където те бързо се скъсяват, удължават или изчезват. Ета Кас Б хвърля сенки, естествено, но те са бледи, едва забележими петна на фона на градския мрак. Ета Кас А не е толкова скромна — сянката пред мен имаше резки, ясно очертани контури, черна на фона на искрящите пясъци.

Сянката бе моето собствено късче от нощта и докато вървях, неволно ѝ се любувах — когато въобще успявах да отворя очи и да я погледна.

Преди да изляза от кола̀та, се надявах, че вятърът ще е хладен, но той беше твърде силен, за да разхлажда, не облекчаваше, а дърпаше и късаше. Мижах срещу него и отблясъците на слънцето и често затварях напълно очи. Не беше необходимо да гледам, за да се ориентирам, а единствено за да не се спъна в някой щръкнал камък.

Можех само да се моля моят симбиот да прави каквото е необходимо срещу ултравиолетовите лъчи и изгарянето, но си давах сметка, че възможностите му са ограничени. Той можеше да се справя с рани и охлузвания, с леки инфекции и с обща поддръжка на тъканите — но не и да ме защити от шибащите удари на ураганния вятър и твърдото лъчение.