Градът на нощната страна [bg]

Започнал да придобива смътна представа за ставащото около мен, когато камерата ме проследила в Западния край, но не знаел нищо конкретно. Не можел да разбере какво общо имат с това бездомниците и събирачите на наеми.

И тогава аз прострелвам камерата, с очевидното намерение да скрия от него какво се случва. Той решил, че с каквото и да се занимавам, сигурно си заслужава усилията, и във всеки случай ще е много по-важно, отколкото да изхвърляш пияни туристи и миньори от „Гинза“ — което бил главният му източник на приходи.

Вече не разполагал с камера, която да ме следи, но решил, че това в никакъв случай няма да го спре. Купил си шепа разумни следотърсачи и накарал куриер да ги разпръсне пред входа на офиса ми. Пратил по дирите ми нова камера, последен вик на техниката, камуфлажен дистанционен модел, който ме следял отдалече — по това време вече карал на кредит, защото средствата му привършили.

Не знаел къде съм ходила, когато прострелях първата камера, но ме засякъл, когато съм се върнала в офиса, за да изчакам двата часа, които бях дала на доктор Лий — не че знаел нещо за отредения срок. Видял двама типове да влизат в офиса ми, после да ме изнасят, като дефектен генентом. Повреденото такси излетяло и се понесло право на изток, като едва се разминало с горния ръб на кратерната стена.

Изгубил ме някъде над дневната страна. Новата камера не издържала на ултравиолетовите лъчи, вятъра и топлината.

Следотърсачите обаче били полепнали по дрехите ми и той наел кораб и тръгнал да ме търси. Открил таксито, по което също имало търсачи, които междувременно успели да се скупчат, за да излъчат достатъчно силен сигнал, но от мен нямало и следа. Вятърът бил заличил дирите ми и той не знаел накъде съм тръгнала.

И през ум не му минало да се отказва — сигурно защото е страшен инат. Знаел, че съм се измъкнала от таксито жива и че съм се насочила на запад, тъй като всички останали посоки били немислими, и започнал да ме издирва в този район.

И очевидно ме намерил, след като ви разказвам всичко това.

Но знаете ли какво го отвело при мен? Не следотърсачите, защото моят симбиот сметнал, че са безвредни, и ги изял, за да набере енергия, така че те въобще не могли да сглобят предавател. Не могъл да ме открие и визуално, тъй като снаряжението му било предназначено за работа на тъмната страна и излязло от строя от силната светлина, а топлинните ми следи се заличавали върху нагорещената повърхност.

Чул гласа ми, когато за втори път се опитах да повикам такси. Предавателят имал авариен режим, за който дори не съм знаела, и когато съм го включила, без да се обаждам или да приемам сигнал, той проверил пулса ми, открил, че е твърде слаб, и потърсил медицинската служба. Единственият приемник в района — този на кораба на Мишима — засякъл повикването и съобщил на Големия Джим.