Не поглеждай назад [bg]

Скаре поздрави и се приближи до прозореца, както преди малко направи и самият Фрицнер.

— Оттук виждате спалнята на Ани — установи той.

— Да.

Фрицнер го последва.

— В действителност съм стара свиня и често съм стоял тук, докато ми текат лигите, надявайки се да я зърна. Но тя не беше от момичетата, които обичат да си показват прелестите. Събличаше си пуловера чак след като спусне завесите. Всъщност понякога виждах силуета й, ако не изгасеше осветлението и завесите не бяха твърде надиплени. Не се оплаквам от гледката.

Не се сдържа и се усмихна, забелязвайки изражението на Скаре.

— Ако говоря откровено, а така е редно, никога не съм имал желание да се оженя, но въпреки това ми се иска да имам едно-две деца, за да оставя нещо след себе си. Исках деца от Ани. Тя беше от жените, които всеки мъж би оплодил с удоволствие. Разбирате ли какво искам да кажа?

Скаре все още мълчеше и замислено буташе с език сусамено семенце. Най-сетне успя да го отлепи от венеца си.

— Висока и слаба, широки рамене, дълги крака. С остър ум. Красива като елфа. С други думи, куп отлични гени.

— Но тя е била само на петнайсет?

— Порастват. Е, това за жалост не важи за Ани — побърза да уточни той. — Да оставим шегите настрана, наближавам петдесет и съм с типично за всички мъже силно развито въображение. Освен това съм и сам. На ергените им се полагат някои привилегии, не мислите ли? Никой не ми съска от кухнята, докато зяпам майките. Ако живеехте тук, точно срещу спалнята на Ани, и вие щяхте да хвърляте по едно око. Това не е престъпление, нали?

— Не е.

Скаре оглеждаше лодката и преполовената бутилка върху планшира. Започна да се пита дали пространството в нея е достатъчно голямо за…

— Открихте ли нещо? — полюбопитства Фрицнер.