Не поглеждай назад [bg]

— Питам се дали Сьолви не страда от някакъв умствен проблем — сподели той и притисна чело с дебелия си пръст, но после го отмести към слепоочието си. — Не че ще се види на скенер, но има нещо ненормално. Съумява да се справя с живота, но е малко бавна и умствено недоразвита. Не споменавайте нищо на Ада по този въпрос — додаде той.

— Да не би да отрича, че има проблем? — попита Сейер.

— Според нея щом не се вижда, значи просто го няма. Хората били различни.

Сейер бе повикал Еди в кабинета си. Бащата все още изглеждаше много объркан.

— Налага се да ви попитам нещо — предпазливо подзе Сейер. — Ако Ани срещне Аксел Бьорк, би ли се качила в колата му?

Въпросът предизвика удивление у Еди. Той остана със зяпнала уста.

— Подобна мисъл ми се струва ужасяваща — призна той.

— Престъплението над дъщеря ви е доста ужасяващо. Просто отговорете на въпроса ми. Не познавам тукашните хора така добре като вас, но гледам на това като на предимство.

— Бащата на Сьолви — замисли се Еди. — Ходиха няколко пъти при него, Ани го познаваше. Възможно е и да се качи при него, ако я помоли. Какво лошо има в това?

— В какви отношения сте с него?

— В никакви.

— Но сте разговаряли?

— Малко. Ада не го пускаше вкъщи. Според нея се натрапвал.

— А вие как гледате на поведението му?

Той се размърда неспокойно на стола, сякаш се боеше да не си проличи колко слабохарактерен е.

— Според мен Ада постъпваше глупаво. Та той нямаше намерение да ни пречи, а само да вижда Сьолви от време на време. Сега изгуби всичко. Май го изгониха и от работа.

— А Сьолви? Тя искаше ли да го вижда?

— Боя се, че Ада я отказа. Понякога е доста сурова. Бьорк явно се е предал. Видях го обаче на погребението, тогава успя да зърне Сьолви. Сигурно забелязвате колко е трудно да се противопоставиш на Ада — искрено призна той. — Не че се страхувам от нея или нещо подобно — изсмя се иронично Еди, — но жена ми бързо излиза от кожата си от гняв. Не е лесно за обяснение. Просто побеснява, а аз нямам сили да го изтърпя.

Отново млъкна. Сейер изчака мълчаливо, докато се опитваше да си представи сложната игра между хората; как през годините се преплитат хиляди нишки и образуват жилава, ситна мрежа, в която човек се чувства като в капан. Механизмите на това явление направо удивляваха Сейер, както и силното нежелание на хората да извадят ножа и да се откъснат от мрежата, независимо че копнеят болезнено за свобода. На Холан му се искаше да се измъкне от мрежата на Ада, но го задържаха хиляди дребни неща. Бе направил избор и щеше да остане оплетен в лепкавите нишки до края на живота си, а взетото решение го сломяваше и цялата му фигура изглеждаше приведена и отпусната.