Не поглеждай назад [bg]

Млъкна и несъзнателно почеса опакото на дланта си, където имаше червено петно оголена кожа с големината на монета от двайсет крони.

— Вие сте един от хората, които са я познавали най-добре. Сигурно през главата ви минава какво ли не. Длъжен съм отново да ви попитам: има ли нещо в миналото на Ани — преживявания, познанства, изказвания, впечатления, каквото и да е — което да ви е учудило. Не мислете за нищо конкретно. Само се запитайте дали нещо ви се е сторило странно. Споделете и най-дребния факт, който ви е изненадал, дори и да ви се стори глупав и нищожен: неочаквана за вас реакция; реплики, намеци; загнездили се в паметта ви случки. Ани е започнала да се държи по различен начин. Останах с впечатлението, че поведението й не е било резултат само от пубертета. Бихте ли го потвърдили?

— Според Ада…

— А според вас?

Сейер не го изпускаше от очи.

— Отхвърлила е Халвур, прекратила е кариерата си на вратарка, а после се е затворила в себе си. Сещате ли се по това време да се е случило нещо необичайно?

— Разговаряхте ли с Йенсвол?

— Да.

— Ами… такова… чувам разни слухове, но сигурно не е истина. В селото мълвата се разнася много бързо — уточни той смутено и се изчерви.

— За какво говорите?

— Веднъж Ани спомена, че преди доста време е лежал в затвора. Не знам за какво.

— Ани е научила за това?

— Значи наистина е лежал?

— Да, бил е в затвора. Не допусках някой да е разбрал. Проверяваме всички хора от обкръжението на Ани, дали имат алиби и така нататък. Разговаряхме с повече от триста души, но за съжаление не сме набелязали нито един заподозрян.

— Горе до Възвишението живее един мъж, дето не е с всичкия си — промърмори Холан. — Чувал съм, че се пробва да заговаря момичетата от селото.

— Бяхме при него — търпеливо обясни Сейер. — Той намери Ани.

— Вярно, така беше.

— А има и алиби.

— Е, щом е стабилно, значи няма как.

Сейер се замисли за Рагнхил. Реши да не казва на Холан що за алиби има Раймон: шестгодишно дете.

— Защо според вас Ани престана да гледа деца?

— Порасна.

— Доколкото обаче разбирам, тя е обичала много да се занимава с малчугани. Струва ми се странно да спре изведнъж.

— Няколко години наред правеше само това. Първо си пишеше домашните, а после излизаше на улицата да види дали някоя майка няма нужда от помощ. Ако се случеше децата да се скарат, тя винаги успяваше да възстанови реда и спокойствието. Склоняваше виновника, предизвикал разправията, да си признае. Прощаваше му и всичко си тръгваше по мед и масло. Биваше я да посредничи. Уважаваха я и я слушаха. Както момичетата, така и момчетата.

— С други думи е била много дипломатична?